Обичах. Обичам.

Идвах, но къде ли отивах, какво ли си мислех, че правя? Да бъда с теб беше лудост, която сърцето ми пожела. Исках те, защото ми даде нежността, от която се нуждаех, нуждая се и сега, но не мога да те върна. Никога няма да мога. Онзи ден беше единствен в живота ми. Няма да се повтори никога това, което се случи с нас, с мен – „нас” никога не е имало. Рискувах и спечелих, но какво? Празни надежди, изгубена обич. Не исках това, ти това ми предложи. Малкото време, прекарано близо до теб, сега е пред очите ми. Беше студено, но аз се топлех от пламъкa в очите ти. Бил е лъжовен. Прегърнах те и не исках да те пускам никога. Чувствах се сигурна, чувствах се обичана. Не можех да чакам повече. Ти ме вдигна, а аз се мислех, че съм в облаците – толкова високо, че усещах дъха на ангелите. Бях в рая. Твоята целувка открадна устните ми. Те са твои, не ми трябват, щом няма да усещам теб близо до тях. Разбрах за „нея”. Аз се влюбих за 1 ден, а тя е била с теб толкова време. Защо ни го причини? Вече всичко свърши, не мога да бъда нищо за теб, но ти си всичко за мен. Остани. Още само миг, за да осъзная, че ще е последнен. И после цяла вечност в студените прегръдки на нощта. Искаш да си с мен? Недей, няма нужда да лъжеш отново, въпреки че звучи толкова красиво, но красотата е коварна. Обичаш мен? Не го доказвай, стига ми да го чуя за последен път. Върви, тръгвай, защо си още тук? Нима очакваш, че ще ти повярвам? Повярвах и боли. Вече няма. Върви при истинския си живот, върни се в реалността, която ти принадлежи. Там няма кого да лъжеш, тя вече знае. Всички знаят, знам и аз. Не я карай да те чака. Просто ако можеш, ме помни. Знай, че ще съм тук, но не за теб. Знай, че обичах. Обичам.