Обичах. Обичам.
Идвах, но къде ли отивах, какво ли си мислех, че правя? Да бъда с теб беше лудост, която сърцето ми пожела. Исках те, защото ми даде нежността, от която се нуждаех, нуждая се и сега, но не мога да те върна. Никога няма да мога. Онзи ден беше единствен в живота ми. Няма да се повтори никога това, което се случи с нас, с мен – „нас” никога не е имало. Рискувах и спечелих, но какво? Празни надежди, изгубена обич. Не исках това, ти това ми предложи. Малкото време, прекарано близо до теб, сега е пред очите ми. Беше студено, но аз се топлех от пламъкa в очите ти. Бил е лъжовен. Прегърнах те и не исках да те пускам никога. Чувствах се сигурна, чувствах се обичана. Не можех да чакам повече. Ти ме вдигна, а аз се мислех, че съм в облаците – толкова високо, че усещах дъха на ангелите. Бях в рая. Твоята целувка открадна устните ми. Те са твои, не ми трябват, щом няма да усещам теб близо до тях. Разбрах за „нея”. Аз се влюбих за 1 ден, а тя е била с теб толкова време. Защо ни го пр ...