Беше обикновен ден в училище. Ето, че би званецът за голямото междучасие. Тръгнах като полудяла от стаята, за да вдишам малко чист въздух отвън. Когато прекрачих прага на училището съзрях едно момче. Беше с тъмни очила на височина колкото мен...не го огледах добре за това си помислих, че е момче, от бившият ми клас, но докато нахлуваха тези мисли в главата ми, моята приятелка ме дръпна и каза: ,,Запознайте се!''...Но как?! Та нали вече се познавахме...
Но всъност не беше така. Това беше Любен, момче, с което съм чатила преди и с което трябваше да се запозная. След като си разменихме няколко думи, аз трагнах надолу по стълбите...просто не знаех какво да кажа...бях без думи! Може би...любов от пръв поглед...!!!
Неделя.Скучен слетобед, в който Любен ме покани на срешта! Нашата първа среща беше вече факт! Не знаех да се радвам ли...или не. Той вече знаеше, че го харесвам. Нервно обикалях в стаята, извадих всичките си дрехи от гардероба...не знаех какво да правя. Въпреки всичко заложих на п ...