Беше обикновен ден в училище. Ето, че би званецът за голямото междучасие. Тръгнах като полудяла от стаята, за да вдишам малко чист въздух отвън. Когато прекрачих прага на училището съзрях едно момче. Беше с тъмни очила на височина колкото мен...не го огледах добре за това си помислих, че е момче, от бившият ми клас, но докато нахлуваха тези мисли в главата ми, моята приятелка ме дръпна и каза: ,,Запознайте се!''...Но как?! Та нали вече се познавахме...

Но всъност не беше така. Това беше Любен, момче, с което съм чатила преди и с което трябваше да се запозная. След като си разменихме няколко думи, аз трагнах надолу по стълбите...просто не знаех какво да кажа...бях без думи! Може би...любов от пръв поглед...!!!

  Неделя.Скучен слетобед, в който Любен ме покани на срешта! Нашата първа среща беше вече факт! Не знаех да се радвам ли...или не. Той вече знаеше, че го харесвам. Нервно обикалях в стаята, извадих всичките си дрехи от гардероба...не знаех какво да правя. Въпреки всичко заложих на по-обикновено облекло и грим.

  Бях на уреченото място, когато...

Видях го - беше със синя блуза...дънки...отново беше с черните си очила...усетих аромата на парфюма му...

-Здравей!

-Здрасти!

И така започна разговора. Всъщнност въобще не очаквах, че ще има какво да си кажем. Поразходих ме се и седнахме в близкия прак. Решихме и отидохме в едно кафе. Времето мина неусетно...всичко беше като в приказка...като в един сън...дори не съм си и мечтала за нещо по-хубаво. Беше невероятно!!! Най-хубавата вечер в моят живот! За първи път от доста време (да не кажа никога) не се бях чувствала така значима, така обичана, толкова щастлива! НИКОГА! Това беше една незабравима вечер в моят живот, която никога не ще забравя! Той беше първият направил ме оистински щастлива! Не знам дали може да ми се случи нещо по-хубаво от това!

Пожелавам от цялото си сърце на всички да изживеят това, което аз...която аз изживях в НАЙ-ХУБАВАТА ВЕЧЕР В МОЯ ЖИВОТ!

Въпреки, че съм едва на 14 аз ценя любовта, обичам и желая да съм обичана!