С теб съм. От колко време бях мечтала за това... да съм отново с теб. Да ме прегръщаш, както си ме прегърнал сега, да чувам искрения ти смях, провокиран от щастието ни, просто да бъдем заедно! Дълго време бях без теб, дълго време се опитвах да запълня празнотата в себе си, но нищо, нищо не можа да ме избави от тъмнината така както ти можеш и както винаги си могъл! В този миг се чувствах щастлива... колко непознато ми беше доскоро щастието. Колко сълзи пролях заради липсата му, заради твоята липса... защото без теб за мен няма щастие. Няма дори бегла усмивка... Аз живея само когато съм с теб! А до скоро просто съществувах... водех безцелно и безмислено съществуване. Страдах дълго време заради глупавата си грешка... която ти съумя да простиш. Да отвориш кътче в себе си и да ме допуснеш отново в сърцето си. Да ми позволиш да живея! Вървяхме прегърнати и нищо не можеше да попречи на щастието ми в този момент, нищо! Проправяхме си път през тълпата до светофара - червено, жълто, зелено... бя ...