С теб съм. От колко време бях мечтала за това... да съм отново с теб. Да ме прегръщаш, както си ме прегърнал сега, да чувам искрения ти смях, провокиран от щастието ни, просто да бъдем заедно! Дълго време бях без теб, дълго време се опитвах да запълня празнотата в себе си, но нищо, нищо не можа да ме избави от тъмнината така както ти можеш и както винаги си могъл! В този миг се чувствах щастлива... колко непознато ми беше доскоро щастието. Колко сълзи пролях заради липсата му, заради твоята липса... защото без теб за мен няма щастие. Няма дори бегла усмивка... Аз живея само когато съм с теб! А до скоро просто съществувах... водех безцелно и безмислено съществуване. Страдах дълго време заради глупавата си грешка... която ти съумя да простиш. Да отвориш кътче в себе си и да ме допуснеш отново в сърцето си. Да ми позволиш да живея! Вървяхме прегърнати и нищо не можеше да попречи на щастието ми в този момент, нищо! Проправяхме си път през тълпата до светофара - червено, жълто, зелено... бях щастлива, както никога досега не съм била! След секунди нямаше и помен от доскорошното ми щастие, нямаше помен от каквото и да е щастие... превишена скорост... до сега това беше просто реплика, която често чувах по новините и която не ми правеше впечатление... пиян шофьор... жертви на пътни злополуки... чувах тези неща всеки ден, но не им обръщах внимание... докато ти не стана една от жертвите! Лежейки на улицата, прегазен от "пиян шофьор" с "превишена скорост", аз виждах как животът угасва в очите ти... животът, който живеехме заедно! Насълзените ти очи и кръвта по ризата ти ми подсказваха, че няма да се върнеш... че ще си отидеш завинаги и никога повече няма да те видя! Никога повече няма да чуя смеха ти, да усетя целувката ти, да се стопля в прегръдката ти... Една сълза се стичаше по лицето ми... след това още една... след секунди не виждах нищо от мокрото си лице... виждах само как лежиш неподвижно и си отиваш от този свят, а аз не можех да направя нищо! Със сетни сили ми каза "Обичам те!" и затвори красивите си очи. Завинаги. Сълзите не можеха да спрат... бях сляпа и глуха за всичко, което ставаше около мен. Разплакана легнах върху безжизненото ти тяло... безпрогледна тъмнина се настани в душата ми, сърцето ми сякаш застина заедно с твоето.
Думите "Обичам те!" отекваха в ума ми. Думи, които никога няма да забравя! Чувах откъслечни звуци и далечни сирени... а теб те нямаше. Болката ми беше безгранична, все още е и винаги ще бъде! Ще те обичам винаги, заради това, че ми разкри най-хубавите неща от живота - любовта, смеха, мечтите. Ти ме научи да живея живота си... без теб, той просто спира до тук...