ОБИЧАМ ТЕ

Сега, когато си с мен ден и нощ, се питам как съм могла да живея толкова много години без теб. Усещам колко самотен, празен и безмислен е бил животът ми. Чувствам се като стара, влажна и тъмна пещера, в която незнайно как е успял да влезе един топъл слънчев лъч. Да, топъл слънчев лъч - точно това си ти за мен. Никога не съм си мислила, че ще дочакам голямата любов. Ти дори си нещо повече от това. Стопляш душата ми с усмивката си. Успокоявяш сърцето ми с думи. А когато те погледна в топлите зелени очи, аз забравям дори годините си. Душата ми те желае, тялото ми копнее за ръцете ти, а устните ми изгарят от целувките ти. И сега, когато съм с теб, вече не се чувствам като стара, влажна и тъмна пещера. Сега се чувствам като поляна с уханни цветя или като птица, която лети високо в облаците. Душата ми досега е била затворник в мен. А знаеш ли, че по-страшен затвор от този, в който се затваря душата - няма? Аз вече го осъзнах и то благодарение на теб. Ти намери ключа за моя затвор и успя да освободиш душата ми. Сега тя ти принадлежи навеки. Твоя е и ти можеш да правиш с нея всичко. Аз я слагам в краката ти и ако ти поискаш - можеш да я вземеш в топлите си длани и да я притиснеш до сърцето си. А можеш и да я изхвърлиш като стара и ненужна дреха. Изборът вече не е мой, а само и единствено твой. Но всъщност, каквото и да направиш с душата ми - тя винаги ще си остане твоя. Дори и да я захвърлиш - тя пак ще ти принадлежи навеки. Но тогава само аз ще го зная. Не искам да обърквам живота ти, но мисля, че все пак правя точно това. Обаче сърцето ми казва, че иска, че иска да е с теб. Битката между разумът и сърцето ми е голяма, дори огромна. Чувствам се объркана на моменти. Когато те погледна в очите обаче, аз забравям тези мои терзания и страхове. И ми се иска да съм вечно до теб. Защо те срещнах?Може би след всички самотни години най-после е трябвало да разбера какво е любов и щастие? Но защо, по дяволите, те срещнах чак сега? Толкова късно. Животът ми вече свършва, а твоят сега започва. Знаеш ли, любов моя, че съм щастлива, че те срещнах, макар и късно. Ти си моят ангел, който успя да промени за мен света, душата ми и мен самата. Караш ме да се чувствам страхотно и това ме прави щастлива. Не зная обаче аз как ти действам на теб. Какво означавам за теб. Какво би направил и какво не би направил за мен. На тези въпроси обаче аз не мога да отговоря. Мога само да се надявам, че аз за теб съм нещо подобно на това, което си ти за мен. Или поне малка част от него. Желая да те даря с цялото щастие и спокойствие на тази земя. Опитвам се да ти дам всичко, което имам и се надявам поне мъничко да те правя щастлив. Всяка вечер, когато се сгуша до теб и те чувам как спиш, аз благодаря на Бог, че те имам. И заспивам спокойна в прегръдките ти, надявайки се, че това, което ми се случва, е истина, а не сън. И когато на сутринта се събудя и видя, че отново съм до теб, аз моля Бог да ме дари с още поне няколко такива дни, седмици, месеци... Вътрешно ми се иска те дори да са години, но истината е, че не смея да мечтая чак толкова. Нямам никакво право да искам от теб да си до мен цял живот. Аз, обаче, вътрешно в мене си зная, че копнея точно за това, любов моя... Но понеже не зная колко може да продължи всичко това, аз просто искам да ти благодаря, че си до мен сега. Благодаря ти, ангелче, че ми показа какво е да бъдеш човек, да те обичат и уважават. Благодаря ти, любов моя.