ОБИЧАМ ТЕ
Сега, когато си с мен ден и нощ, се питам как съм могла да живея толкова много години без теб. Усещам колко самотен, празен и безмислен е бил животът ми. Чувствам се като стара, влажна и тъмна пещера, в която незнайно как е успял да влезе един топъл слънчев лъч. Да, топъл слънчев лъч - точно това си ти за мен. Никога не съм си мислила, че ще дочакам голямата любов. Ти дори си нещо повече от това. Стопляш душата ми с усмивката си. Успокоявяш сърцето ми с думи. А когато те погледна в топлите зелени очи, аз забравям дори годините си. Душата ми те желае, тялото ми копнее за ръцете ти, а устните ми изгарят от целувките ти. И сега, когато съм с теб, вече не се чувствам като стара, влажна и тъмна пещера. Сега се чувствам като поляна с уханни цветя или като птица, която лети високо в облаците. Душата ми досега е била затворник в мен. А знаеш ли, че по-страшен затвор от този, в който се затваря душата - няма? Аз вече го осъзнах и то благодарение на теб. Ти намери ключа за моя затвор и ...