28 мар. 2022 г., 10:16

Обмяна на опит

1.3K 2 8
1 мин за четене

Крадецът се измъкна тихичко през балконската врата, попритвори я и се огледа. Мрачна нощ, месецът беше на последен стадий от диетата си, звездите си отспиваха, уморени от дневния сън. Мирно и тихо…

Докато, разбира се, собствениците на апартамента не разберат какво е станало и не започнат да се карат - кой е оставил балконската врата отворена…

Което, разбира се, него не го вълнуваше. Щеше да е отдавна в гарсониерата си и да си отспива. А сетне ще се надигне, протегне юнашката, разтегли чене в страстна прозявка… И – ежедневието: кафе, лека закуска и отново на работа. Всъщност, на подготовка за трудовата нощ. Ще обикаля из града – уж небрежно разхождащ се уморен труженик, ще оглежда зорко сградите, ще търси новото Елдорадо…

Тая нощ беше успешна. Отиваше към големия магазин, нагло кръстен на мол, когато забеляза леко открехнатата балконска врата на третия етаж. Трети – трети, все още беше достатъчно млад и силен, не си позволяваше отклонения в професията, тоест – не пиеше, понякога даже тренираше с подръчни средства. В тази си квартира, например, вдигаше нощното шкафче до отмала…

Така че – тихичко приближи блока, възхвали архитектурната идея да се слагат балкони и на партера, по решетката се вдигна до втория балкон, набра се и… Наистина, вратата беше забравена открехната…

Влезе внимателно, отбеляза си накъде се чува хъркането – нямаше работа в спалнята, претръска хола, намери скритите в библиотеката пари. Също класика – българинът си държеше парите при ненужните или редко използвани неща. Като книги и чисти чорапи.

После реши да не рискува и…

И в този момент яка ръка го стисна за гушата. Глас, смесващ в едно алкохолен дъх и злоба, изшиптя:

- А сега ми кажи как да вляза, без да ме усети жена ми…

 

Заповядайте в блога - само за мислещи хора! - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...