Живял някога беден обущар. Той имал златни ръце, но в джобовете му постоянно се гонели ветрове. Това измъчвало доброто му сърце, но в крайна сметка със всичко се свиква, дори със сиромашията.
Веднъж, докато варял висококачествена туткалена смес за подлепване на кожени стелки, на прозореца на окаяната му работилничка кацнала птичка. Ама не каква да е птичка, а вълшебна: перата й били вълшебни, човката й била вълшебна, песните й били вълшебни, че даже и погледът й бил вълшебен. Има такива погледи - вперят ли се в теб, чувстваш как вълшебството те облива на талази. Та птичката изчуруликала:
- Здравей, обущарю! Често прелитам оттук, и все се каня да те питам: защо винаги си тъжен? Имаш такъв хубав занаят, имаш и две хубави момчета, които често съм виждала да ти помагат - явно имаш успешен брак, а постоянно изглеждаш, все едно те болят три зъба едновременно, единият от които с абсцес.
- Немотия, птиченце, немотия е името на моята болест - въздъхнал обущарят. Да, имам прекрасно семейство и двама хубави и работливи синове, но, Бог ми е свидетел, срам ме е да ги погледна в очите. Млади хора са, живее им се, а аз освен да блъскат по цял ден с обущарския чук, друго не мога да им предложа. Онзи ден в града дойде пътуващ цирк с брадата жена и деца-делви, и на горките ми момчета им се ходеше страшно много на това забавление, а аз нямах два пиастра да им дам за билети. Два пикливи пиастра! Ами жена ми!! Трета година ходи с една и съща рокля, като излезе на улицата не смее да спре на едно място, защото милостиви хора  веднага започват да й хвърлят монети пред краката, все едно е шадраван! Няма да се учудя, ако ме напусне, и ще е права - съседа ми, кварталният месар, постоянно отрупва жена си с подаръци и екзотични почивки, а наскоро й подари градска карета с 6 коня, да си бръмчи из града. Моята вижда всичко това и в очите й чета тъгата по изтичащата в канала младост. Аз съм неудачник!
- Не, обущарю, ти не си неудачник, ти просто си честен човек. Вършиш си работата прекалено съвестно, и в това ти е бедата - веднъж купили от теб обувки, на хората не им се налага да си купуват отново, просто защото си ги направил да не се късат. 
- Да, вярно е, птичке...между другото, къде се научи да говориш?
- В логопедичния кабинет до изгорялата църквичка.
- Супер! Та да, вярно е, че се старая работата ми винаги да е на ниво, но за нас, обущарите, доброто качество е въпрос на чест. А какво е човек без чест?!
- Как какво - богат! - изчуруликала птичката. - Обущарю, виждам, че си с добро сърце и чисти помисли, затова искам да ти помогна: предлагам ти терапевтична помощ в случай, че съвестта те загризе заради погазването на отживелите ти разбирания за чест. Почти съм сигурна, че няма да прибегнеш да услугите ми, защото парите, коуто ще започнеш да печелиш, са най-добрият терапевт за гузни съвести. 
Обущарят тутакси се хвърлили в размисъл и вплел мишци с вътрешните си гласове, на които явно не им пукало, че живее като скот, а птичката му дала срок до петък да й каже решението си. Случило се така, че неотложни атгажименти я възпрепятствали и тя долетяла до схлупената работилничка чак след две седмици. Обущарят бил на работното си място и изглеждал все така нещастен и умислен.
- Здравей отново, обущарю! Какво е решението ти? - плиснали птичите трели под ниския покрив. Обущарят изпървом така се стреснал от внезапната звукова канонада, че си изпуснал чука върху десният крак и замалко да напсува птичката.
- Ооох, мам...здравей, птичке! Честно казано, много мислих, и отговорът ми е не!! Аз съм устроен да съм честен към себе си и към хората, затова ще продължавам да я карам както досега. Не ми се сърди, просто някои хора явно сме родени повече да даваме, отколкото да взимаме.
Птичката въздъхнала и превключила на вълшебен режим. Тозчас от човката й се посипали многокаратови диаманти, сапфири, изумруди и въобще - цялата благородна колонка на Менделеевата таблица. 
- Вече съм абсолютно сигурна, че заслужаваш да си приказно богат, обущарю! Крайно време е някой свестен да вкуси от сладостите на живота, и това ще си ти.
Като казала това, вълшебната птичка отлетяла и оставила бедният обущар с отворена от изумление уста. 
Минало време. Обущарят, естествено, раздал цялото си богатство на.бедните и продължил да.я кара постарому. За себе си и за.семейството си нищо не оставил, понеже вярвал в принципа, че подареният хляб не е сладък. Жена му разбрала какво е сторил и го напуснала, защото вярвала.в принципа, че по-лошо от чумата е само да си жена на глупав мъж. Понеже била запазена, в нея се влюбил зарзаватчия, известен с нечестния си кантар и пълния си джоб. След като се оженил за бившата жена на обущаря бзнесът му потръгнал тройно по-добре, защото вече си имал двама помощника - синовете на обущаря. Те толкова добре манипулирали кантара, че само за година си купили собствен пътуващият цирк, а единият дори се оженил за брадатата жена.