Живял някога беден обущар. Той имал златни ръце, но в джобовете му постоянно се гонели ветрове. Това измъчвало доброто му сърце, но в крайна сметка със всичко се свиква, дори със сиромашията.
Веднъж, докато варял висококачествена туткалена смес за подлепване на кожени стелки, на прозореца на окаяната му работилничка кацнала птичка. Ама не каква да е птичка, а вълшебна: перата й били вълшебни, човката й била вълшебна, песните й били вълшебни, че даже и погледът й бил вълшебен. Има такива погледи - вперят ли се в теб, чувстваш как вълшебството те облива на талази. Та птичката изчуруликала:
- Здравей, обущарю! Често прелитам оттук, и все се каня да те питам: защо винаги си тъжен? Имаш такъв хубав занаят, имаш и две хубави момчета, които често съм виждала да ти помагат - явно имаш успешен брак, а постоянно изглеждаш, все едно те болят три зъба едновременно, единият от които с абсцес.
- Немотия, птиченце, немотия е името на моята болест - въздъхнал обущарят. Да, имам прекрасно семейство и д ...