Когато направиха поредната операция на очите й тя почти бе изгубила надежда, че ще вижда отново. Никога не искаше да си признае колко страх чувства всъщност в себе си. Още усещаше болката от огъня, който бе изгорил очите й завинаги. Блед спомен за светлина навестяваше съзнанието й, но после отново потъваше в черните дълбини на непрогледен мрак. Това беше пета операция от както пожара бе изпепелил прекрасните й сини очи.
-Докторе, този път има ли надежда да прогледна отново? попита момичето плахо.
-Този път ще прогледнеш. Досегашните донори не бяха подходящи за теб, но този донор е подходящ. Убеден съм.
-Докторе, а какви ще бъдат новите ми очи? попита момичето.
-Сини, като твойте. Успокой се, за да подейства упойката.
Анестезиолога се зае с поставянето на упокойта и Сибил усети топлина, която се разлива по цялото й тяло. После дойде спокойствието...
...
-Сибил, чуваш ли ме? чу викащ я глас сякаш от отвъдното.
-Мамо? попита тя.
-Още я държи упокойта докторе.
-Трябва да я накараме да изле ...