,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - втора част

Прибирах се от работа доста по-късно от обичайното време, когато видях пред вратата на бар”НИКО” на един стол да седи Нора и да ме следи с очи. В този момент се притесних малко, защото за пръв път се засичахме без до нас да има и други хора, но после си казах ,,Каквото ще да става, ще се пробвам и това си се,, - погледнах към нея с твърдото решение да не си отмествам погледа от очите ù. Всичко до тук добре, но явно не бях преценил добре разстоянието до бордюра. В момента, в който си мислех, че погледът ми излъчва мъжественост и непринуден мъжки сексапил, се спънах и щях да падна, ако не беше едно дърво, на което да се подпра. Представете си как се почувствах в този момент. Да имаше как да се отвори земята и да потъна в нея. В момента, в който се окопитих, погледнах към нея и забелязах, че едва се сдържа да не избухне в смях. Отправих една конфузна усмивка и продължих към вратата на хотела, като проклинах всички бордюри, бабуни и т.н. Тогава чух зад гърба си:

- Днес май до по-късно я карате, а?

- Ами… какво да се прави. Работа, не може - давах си сметка, че сигурно изглеждам много глупаво, затова бързо  попитах. - Виe днеска рано затваряте?

- Няма клиенти и няма смисъл да стоим. Ела де, седни, не стой прав.

- Ами бързам да си хвърля един душ, че може да излизам - в момента, в който казах това, се изпсувах на ум. Как е възможно да съм такъв левак? От една седмица и повече чакам удобен момент да я заговоря, а сега бързам да се къпя, ужас, супер левашко изпълнение.

- Е, пак ще се изкъпеш де, ела за по една цигара - Господи, колко беше красива, а аз естествено нямах цигари.

 - Абе, то хубаво ама цигарите са ми горе - в следващия момент реших, да не помисли, че не искам да седна до нея и добавих - ако имаш повече в теб…

- Ще се намери, ела.

Седнах на един стол до нея и взех една цигара от подадената ми кутия. Като че ли някой ми беше изтръгнал езика и ми беше изгребал мозъка с лъжица. Въобще не знаех какво да кажа, просто това не бях аз, не знаех какво ми става.

- Къде ще излизаш после? - разчупи тишината Нора.

- А кой, аз ли? Ами не знам, сигурно да пия някъде една бира. Предполагам някъде тук, на центъра. Не познавам още града, така че нямам голям избор - взех да усещам, че ставам по-спокоен и сигурен в себе си.

- По-нагоре има една много хубава механа, защо не отидеш там и кухнята е хубава?

- Е, къде ще я търся сега за една бира…

-  Аз ще те заведа, ако искаш? - не можех да повярвам на ушите си. Или сънувах, или Нора току що ми беше предложила да излезем заедно.

- За мен ще е голямо удоволствие, ако дойдеш с мен, само кажи кога да съм готов.

-  Ха-ха, говориш като някой английски джентълмен - „За мен ще е голямо удоволствие…,, дрън-дрън. Просто ще пием по бира, какво толкова? - пак се почувствах като глупак.

- Е, така де, ще ми е приятно с теб - опитах се да излезна от положение – за колко часа се разбираме и къде?

- Ако искаш в 21.00 ч. пред „Кристал”. Става ли?

- Става – допуших остатъка от цигарата и добавих.  - Е, тогава ще е по-добре да се оправям, не искам да пропусна първата ни среща.

- И аз се надявам да не я пропуснеш – каза Нора като ме гледаше прелъстително. В началото си мислех, че така ми се струва - от къде на къде пък ще ме гледа така, но по-късно разбрах, че работата върви към нещо повече от едно просто излизане.

                                                        *        *        *

- Харесва ли ти?

  Вече бяхме седнали в заведението и чакахме сервитьора да ни вземе поръчката. Механата наистина беше много приятна, уютната и обстановка ме караше да се отпусна, да почувствам спокойствие и желание да се напия до безпаметност. Вече знаех, че това заведение ще ми стане любимо.

- Да, супер е. Ти често ли идваш тук?

- Не, тук идвам само когато искам да си изкарам по-спокойно в приятна компания.

   Когато казваше това, се беше облегнала с лакътя си на масата, дланта ù обгръщаше дясната част на красивото ù лице, а погледът, с който ме гледаше беше толкова сластен и подканващ, че едва се стърпях да не я целуна. Беше облечена в спорно елегантен стил. Панталонът, който носеше, беше прилепнал плътно по тялото ù и очертаваше едно стегнато с разкошна форма дупе. Господи, колко много исках да го галя, да го мачкам, исках да я обсипя с цялата си страст и нежност. От загадъчното деколте на прекрасната ù бледо-розова ризка се бореха да излязат напращелите ù млади гърди, за които аз толкова усърдно си мислех вечер, а кожата ù - ах, кожата ù, беше толкова чиста, толкова нежна, без нито една дори лека пъпчица по нея, само на вратлето се „смееше,, една симпатична бенка.

- О, значи трябва да се чувствам поласкан. Надявам се наистина да ти е приятно с мен – пак  почувствах леко стягане, което не остана незабелязано  и от нея.

-‘Що си толкова стегнат, отпусни се, не ям хора – каза Нора, след което се засмя.

- А, не бе, не съм стегнат, просто… все пак е първа среща, гледам да правя впечатление – след което ù намигнах и малко непохватно се опитах да я закача по бузката.

- За да съм тук с тебе, явно вече си ми направил впечатление, така че няма от какво да се притесняваш.

Вместо да стане по-добре, то тръгна към по-зле. Започнах да усещам топли вълни и тръпки по гърба, не можех да повярвам, че се чувствах така - та нали бях на една маса с жената, с която исках да бъда и в която явно вече бях се влюбил. И може би ситуацията щеше да стане още по комична, ако не беше дошъл сервитьорът:

- За вас? Какво да бъде?

- За мен… една много студена, по възможност ,,Загорка”, а за дамата – погледнах към Нора – Ти какво си избра?

- Ами аз ще пия една ,,Пещерска обикновена”, овчарска салата и сода.

- Благодаря ви – каза с учтиво-мазна усмивка сервитьорът, с което явно искаше да ни подсети, че и той храни семейство. Напрежението малко се разреди и аз като че ли си възвърнах спокойствието. След не повече от десет минути ни донесоха поръчката.

- Ти на бира ли ще караш цяла вечер? Няма ли да си поръчаш нещо по силно?

- Е, нека да изплакна първо бурето де – казах, след като отпих една сериозна глътка от добре изстудената бира.

- А, чакай да те питам. Вие в Пловдив нали говорите на майна? - ха сега де. Ни в клин, ни в ръкав.

- Да, и какво?

- Ами винаги ми е било интересно да науча какво означава? – добре, че преди време бях прочел в един жаргонен речник какво означава, иначе щях да се изложа.

- Означава – приятел. Сега вече ще спиш спокойно – усмихнах ù се и взех бирата в ръка – Наздраве, красавице.

- Наздраве. А за какво пием?

- Кажи ти. Аз пия за това, че най-после излезнах с теб, и трябва да ти кажа, че си изкарвам страхотно.

- Благодаря ти. Аз също – усмивката ù беше неустоима. Белите ù равни зъби, трапчинките, които се появиха от двете ù страни, я правеха по-красива и непринудена, отколкото беше по принцип. – Аз пък ще пия за приятелството и за нещо повече от него… приятелю.

Нещата започваха да стават интересни, какво ли не ми мина през главата след тези нейни думи. Какво според нея беше това ,,нещо повече”? За мен си означаваше директно предложение за секс, но пък от друга страна си мислех дали не ме изпробва по този начин и затова попитах:

- Какво ще рече това "нещо повече…", приятелко?– след което се усмихнах възможно най-предизвикателно и секси (според мен, разбира се).

- Не знам, какво е според теб?

- Ами да кажем, че искаш нещо повече от това да сме само познати.

- И какво нещо повече мога да искам например?

Не знаех какво да кажа в този момент и започнах да се чеша там, където не сърби. Ако кажех това, което мислех, а именно за секс, не знаех как точно ще реагира, ако пък продължавах да се правя на луд, а за нея отговорът беше ясен, можех да я отблъсна с моето лицемерие, затова реших да избера нещо по средата:

- Ами например да имаме една по-сериозна връзка… - още не бях се изказал и тя избухна в смях - смях толкова силен и искрен, че хората от съседните маси се обърнаха да видят какво става. Почувствах се някак неудобно:

- Какво става, какво толкова смешно казах? - попитах с лек укор в гласа.

- Не, не, нищо смешно - каза Нора като продължаваше да се смее затова реших да изчакам да ù мине пристъпът на смях.

Наистина не знаех какво чак толкова съм казал. Дали пък не пресилих нещата? Но защо ще се смее тогава, нямах си никаква представа.

- Не е ли много рано да говорим за сериозна връзка? - попита след като се насмя едно хубаво.

- А ти какво имаше предвид с това ,,нещо повече” тогава?

- Секс разбира се, не ти ли мина през акъла?

Е, точно в този момент вече ми се искаше да не съм жив. Аз, който никога не съм имал проблем с общуването с жените, седях като насран пред жената, с която най-много исках да правя секс през живота си. Вместо аз да поема инициативата да я свалям, да се покажа като мъжкар и половина, аз пръв да ù направя подобно предложение, да я поканя да излезем, то какво стана? Една супер мацка ме покани на среща, на път е да ме напие, отправи ми предложение за секс, а най-същественото, което чу от мене е какво означава ,,майна”. Чак такъв бастун да съм, не вярвах.

- Какво стана, защо млъкна? Да не те притесних нещо?

- Чак толкова да си ме притеснила, не си – тук със сигурност излъгах – просто съм малко изненадан.

- И кое те изненада чак толкова?

- Това, че предпочиташ секса преди да си опознала даден човек – веднага усетих, че говоря като някакъв задръстеняк и побързах да добавя – не, че има нещо лошо, но просто не го очаквах, не че не съм си го помислил.

- О, значи си си го мислил? А представяше ли си го?

- Е, нормално е да си го помисля, не съм педераст в крайна сметка. Може ли жена като теб да седи до мен и да не си помисля за секс?

- А защо тогава не го каза, ами ми говориш за сериозни връзки и такива глупости?

- Не исках да избързвам - затова, а иначе много те харесвам и ще се радвам да продължаваме да се виждаме. Току виж, нещо може да излезе така, че изобщо не са глупости това, което казах за сериозна връзка.

Настана тишина. Нора гледаше пред себе си с безизразен поглед и въртеше полупразната чаша с ракия (мисля втора поред). Какво си мислеше само можех да гадая, лицето ù не издаваше никакви емоции. Дали си бях пропилял шанса да бъда с тази прекрасна жена? Ако беше така щях да се проклинам цял живот или поне много дълго време. Вече допивах пета бира  и си мислех, че ще е и последна, когато Нора попита:

- Не ми отговори на другата част на въпроса?

- А именно? – попитах аз на свой ред.

- Представял ли си си го?

Какво можех да ù отговоря? Разбира се, че съм си го представял, много пъти и под много форми. Представял съм си как идва при мен в хотела, как сме само двамата и нежно докосваме възбудените си тела тръпнещи от единственото желание да се слеят в едно. Как докосвам красивите ù твърди гърди с края на пръстите си толкова нежно, че тя стене от удоволствие и извива прекрасното си тяло като приказна нимфа, а езикът ми се плъзга леко по нежното ù вратле като усещам страстта ù. Ръката ми от гърдите се премества към стегнатия корем и с леки движения около пъпа я кара да стене още по силно, а тя  с едната си ръка ме гали с животинска страст по косата, а с другата се опитва да достигне пениса ми. В следващия момент аз я повалям на леглото и започвам да я целувам толкова страстно, колкото не сам го правил никога, все по-надолу и надолу, докато не стигна прекрасното ù розово п*, на което искам да обърна по-голямо внимание. Езикът ми започва да си играе с клитора ù, а пръста ми леко прониква в нея. Стенанията ù стават все по силни, докато се превърнат в умерени викове на наслада. След което тя ме обръща по гръб и без никаква увертюра, а с много страст лапа пениса ми до края, като го задържа там по-продължително, след което започва бавно и игриво да го облизва, докато накрая не стигне до главичката и там се заиграва с език. После ме възсяда и си го вкарва сама, отначало леко, после все по-бързо и по-бързо, докато и двамата не свършим едновременно.

  Реших да ù кажа, че сам си го представял, пък каквото ще да става.

- Да, представял сам си го.

- И, как беше? – попита тя усмихната.

- Ако наистина ще е толкова хубаво, колкото е в представите ми, само губим, че още стоим тука.

- Ти нали не мислиш, че ще си легна с теб още сега?

Тук вече ме хвърли в тъча:

- Доколкото си спомням, ти го каза първа.

- Да, слънце, но не за тази вечер. – след което протегна ръка към мен, придърпа ме към себе си и ме целуна по устните толкова нежно,  колкото никоя друга до сега. – Аз също те харесвам и искам да се виждаме, така че не бързай, ще си мине по реда и това. А сега ще ме изпратиш ли до нас, стана вече късно, а утре съм цял ден.

- Да, разбира се. А утре искаш ли да се видим след работа?

- Да, искам. Мини през барчето да се разберем, става ли?

- Да бе, как да не става.

- Тогава хайде да ставаме.

Извиках сервитьора за сметката, оставих му един лек бакшиш и тръгнахме да излизаме от заведението. Нора вървеше пред мен и успях пак да ù огледам дупето. Имах чувството, че го е ваял самия Микеланджело Буонароти.

                                                        *        *        *

Същата тази вечер не можах да заспя от вълнение. Постоянно си припомнях как Нора ме притиска към себе си и ме целува. Наистина ми беше много приятно да се връщам към този момент от изминалата вечер. Припомнях си как след като я изпратих до входа, обгърнах тънката ù талия и я целунах. Ръцете ми като че ли без да искам се спуснаха надолу по кръста и напипаха стегнатия ù задник, а тя изглежда нямаше нищо против. Нямах търпение да се прибера в хотела и да се облекча, докато спомените все още са пресни. Само трябваше да внимавам да не ме усетят колегите. Все пак живеех с още трима от бригадата.

Явно съм заспал на зазоряване, защото когато ме събуди гласа на Владо, имах чувството, че ми бъркат с игли в очите.

- ‘Айде ставай, пиянде такова – през замъгления си поглед видях Владо да се смее приятелски. - Вчера Норчето да не ти е изсмукала силиците, а?

- Не съм се напивал бе, просто много късно легнах – успях да кажа след едно дълго протягане.

- Да бе, тези на някой друг, не на мен. Кажи сега как мина срещата. Опъна ли ù бръчките?

- Е, ти още от първата среща ли искаш да ù се кача? Чакай малко, нека да се поизмъчи – какви глупости говорех само. Тя да се поизмъчи… дрън-дрън. Допреди четири часа бях надървен като разгонен нерез, само трябваше да ми дръпне за носа, и бях готов на всичко да я имам, а сега се правя на тежкар. Абе, луда работа.

- Кой, тя ли бе? Май, май като гледам ти ще се поизмъчиш.

Само ако знаех колко е прав за това. През целия ден си мислех само за нея и с нетърпение чаках края на работния ден, за да я видя отново. Колко бавно минаваше това време, просто не е истина. Имах чувството, че минутата минава като час. По едно време взех да мисля какво ли ще правим довечера. Дали пак щяхме да ходим на кръчма или пък щяхме да се разходим някъде. Не знам, но за мене беше най-важно да я видя час по-скоро, а дотогава имаше поне още пет часа.

- ‘Айде,  Емо, още малко, не остана… ха-ха-ха – Владо и Кольо се заливаха от смях. – ‘Айде, че Нора ще избяга.

- Е-е-е, то човек да не излезе с някое гадже, бе - вече бях започнал да се дразня от техните подмятания.

- Ти гледай да не изкривиш тавана,  пък другото го остави.

Реших да не им обръщам внимание. Нали в крайна сметка аз щях да излизам с мацето, а те щяха да лапат мухи.

- Кажи де, кажи – не преставаше да ме бъзика Владо – тази вечер ще има ли екшън или пак ще я караш на ръкоделие? ’Щото ако искаш, имам едни списания в стаята, мога да ти услужа.

- Ами то такива списания имат само чекиджийте, Владо, другите излизаме с гаджета и ебем – реших да не му оставам длъжен аз.

Усмивката му секна изведнъж. Погледът му потъмня и по страните му изби червен оттенък.

- Ха-ха-ха, казаха ли ти го. Е, ама как те нахрани с големия черпак – на

Кольо му беше много весело и се скъсваше от смях. Аз обаче разбрах, че съм настъпил котката по опашката. Владо беше  доста едър и в никакъв случай не можех да му се опра в открит бой, ако се стигнеше до там. Но пък бях готов да не му се давам лесно.

- Ей, мухльо, мери си малко приказките да не падаш по врат. Ясно ли ти е?

- Ти първо си мери твоите и избягвай да ме заплашваш. Разбра ли? Или си мислиш, че като си сто кила и много ме е страх, а?

- Абе ти на много отворен ли ми се правиш бе, цървул – той тръгна към мен толкова бързо, че докато се усетя и ме беше хванал за гушата. Ръката му беше като менгеме и трябва да си призная, доста се стреснах. Опитах се да се освободя, но не успях.

- Ей, лайно скапано, ще ти изтръгна мозъка. Разбра ли? Внимавай к’во говориш ‘щото…

- Чакайте бе, чакайте. Вий като децата, да му еба майката – беше се намесил навреме Кольо – за едно нищо ще се избиете.

- К’во за едно нищо, бе Коле?! Цял ден не ме остави на мира – казах, след като ни разтърва. – Нора, та Нора. Какво толкова. То бива, бива,  ама…

- Карай сега, няма нищо. Каквото било-било. Стига толкова.

Продължихме да работим в пълно мълчание. Усещаше се напрегнатата обстановка и това ме караше да се чувствам ужасно. За себе си аз бях прав и това е, от къде на къде някой си гомньо ще ме прави на маймуна. Накрая си казах ,,Майната му” и се отдадох на весели мисли.

След работа се прибрахме в хотела. Бяхме само тримата. Младен беше останал да довършва един монтаж и щеше да се прибере по-късно.

- Пичове, аз влизам първи в банята ‘щото имам среща с Таня – каза Кольо и взе да се съблича. Това означаваше, че аз и Владо ще сме насаме поне двадесет минути. Трябва да ви кажа, че се притесних доста, но всячески се стараех да не ми проличи. Започнах да си приготвям бръснарските принадлежности, когато усетих, че Владо ме следи с поглед. Инстинктивно се стегнах, като очаквах да последва удар, но не! Вместо това го чух да казва:

- Извинявай. Аз съм виновен за днес.

Вътрешно въздъхнах с такова облекчение, че направо ми дойде настроение да скачам и да пея, но доста сдържано казах:

- Добре поне, че си го признаваш.

- Стига де, не се сърди. Нали ти се извиних.

- Добре, бе Владо, ако не беше Кольо да ни разтърве и ми беше надул главата, пак ли щеше да ми се извиниш и това е, а? Аз да не съм правен в гъз, та да ти мълча.

- Така е прав си. Пак извинявай – след което стана от леглото си и ми подаде ръка - трябва да отбележа, че такава мъжка постъпка ми направи впечатление и аз на драго сърце приех протегнатата ми ръка.

- Единствения начин да  приема извинението ти, е да се изкъпя преди теб – вече с шеговит тон казах аз.

- Така да е. Имаме победител. – след което се засмяхме и двамата.

                                                        *        *        *

Срещата ни с Нора беше във 21.00 часа. В 20.30 аз седях на маса срещу вратата и броях минутите до идването ù. Когато тя влезе в заведението – онемях. Беше толкова красива във виненочервената си рокля, че имах чувството, че пред мен застана холивудска звезда.

- Подранил си? - каза Нора като се усмихна.

- Предпочитам аз да чакам, отколкото обратното. Много си красива.

- Мерси – каза тя като се завъртя около оста си. Роклята подчертаваше фината ù фигура по един много секси начин. Леко открито деколте  само загатваше какво се крие под него, талията беше прилепнала плътно, а надолу по ханша роклята падаше свободно и тежко, като подсказваше каква прекрасна форма има под нея.

- Какво мислиш да правим? Тук ли ще си останем или ще ходим другаде? – попитах аз.

- Ами имам предложение за „Приказките”, какво ще кажеш?

Леле, сега си еба майката. Имах не повече от 20 лева, а те със сигурност нямаше как да стигнат и за двамата. Нямах избор и реших да ù кажа:

- Норе, не, че не искам, но нямам достатъчно пари. Пред заплата съм.

Сигурно отстрани изглеждах много жалко. Ей, това да си без пари в такъв момент е супер гадна работа. Не, че преди сам имал, но в такава ситуация не бях попадал. Вече очаквах, че тя ще отложи срещата за друг път, когато чух да казва:

- Не се притеснявай, днес имам повод да почерпя.

- И какъв е поводът, ако не е тайна? - попитах аз.

- Взех заплата - беше простия отговор, но с тон, който идваше да покаже да не продължавам да се правя на чук, ами да ставам и да тръгвам с нея.

- Ами, ок тогава, да тръгваме, но другия път ще почерпя аз. Става ли?

- Става, както кажеш – и изненадващо ме целуна по устните. Е, идваше ми, казвам ви, да я съборя насред заведението и да я чукам, докато не ни арестуват. По време на пътя до „Приказките” ми каза, че  хората, с които ще сме, са нейни приятели, които били големи купонджии  и да не се притеснявам. И наистина не се притеснявах, защото си мислех за евентуалното продължение на вечерта след ресторанта. Казах си „Емиле, не се надъхвай много, да не въртиш чекий като откачен цяла вечер после.„     'Що си го помислих.

 Вечерта мина разкошно, ядохме, пихме (естествено аз се ограничавах, защото не харчих мои пари), танцувахме на всички балади, които се изпяха, целувахме се.  Но като стана време да си ходим, Нора изяви желание да се прибира.

- Не искаш ли да дойдеш при мен? – попитах я аз.

- Не, предпочитам да се прибирам – и след като видя помръкналото ми лице, добави – не, че не искам да прекарам вечерта с теб, не ме разбирай погрешно. Просто това не е Пловдив. Тук е малък град и всичко се вижда и чува. А утре не искам да ме разнасят като най-голямата курва на града. Но ти обещавам, че в най-скоро време ще измисля нещо - таксито спря пред хотела. Нора се протегна към мен. Целунахме се продължително.

- Хайде, миличък… отивай да почиваш. Аз утре съм втора смяна, ако искаш, ела да ме изчакаш и ще излезем някъде. Искаш ли?

- Искам, как мога да не искам? Ще дойда към осем часа. Тъкмо ще пия едно питие. До утре, слънце. – казах като ù изпратих една въздушна целувка.

- До утре.

                                               *        *        *

И така, часовете с нея се превърнаха в дни, а дните в седмици. Виждахме се почти всеки ден. Понякога излизахме за по едно кафе и се прибирахме рано, защото и двамата бяхме изморени, друг път седяхме дълго на някоя пейка в парка и си говорихме за какво ли не или просто стояхме прегърнати и мълчахме. Излизахме често и на кръчма. Имаше и дни, в които тя не можеше да да си вдигне главата от работа и тогава аз си стоях в стаята и мислех за нея. Бяха едни безгрижни дни, дни на любов, дни на щастие. Господи, колко я исках, но не настоявах, знаех, че ще се случи някога и дано това някога е скоро. Вече си мислих, че няма какво да ни попречи да бъдем заедно, когато не настъпи най-кошмарният ден в живота ми дотогава.