Майсторите работеха. Много топъл летен ден. Започваха рано сутрин, за да избегнат силното слънце следобед. Имаха толкова много работа, но си я бяха подредили така, че всяко нещо да следва друго. Двама човека. Разбираха се без думи. Единият имаше умения в някоя област, а другият го допълваше. Имаха си ритъм на работа. И не се изморяваха.
- Трябва днес да купя мрежа и да оградим къщата! - каза Иван.
- Е, да! - отговори Стефан. - Но нали ще е временно?
- Друго си е като е оградено.
Докато Стефан къртеше бетонна плоча колегата му се върна с едно топче оградна мрежа. Двамата се хванаха да правят тази импровизирана ограда. Единият взе въртока и започна да пробива дупка в земята. Няколко оборота и вадеше железния инструмент, за да изхвърли пръстта. Изкопа три дупки. Поставиха тръби. Трамбоваха около тях. Разпънаха мрежата. През няколко къщи живееше дядо Тодор. Гонеше деветдесет години, но все още бе жизнен и енергичен. Често идваше да наглежда какво става на обекта. Радваше се като дете. Сутр ...