Майсторите работеха. Много топъл летен ден. Започваха рано сутрин, за да избегнат силното слънце следобед. Имаха толкова много работа, но си я бяха подредили така, че всяко нещо да следва друго. Двама човека. Разбираха се без думи. Единият имаше умения в някоя област, а другият го допълваше. Имаха си ритъм на работа. И не се изморяваха.
- Трябва днес да купя мрежа и да оградим къщата! - каза Иван.
- Е, да! - отговори Стефан. - Но нали ще е временно?
- Друго си е като е оградено.
Докато Стефан къртеше бетонна плоча колегата му се върна с едно топче оградна мрежа. Двамата се хванаха да правят тази импровизирана ограда. Единият взе въртока и започна да пробива дупка в земята. Няколко оборота и вадеше железния инструмент, за да изхвърли пръстта. Изкопа три дупки. Поставиха тръби. Трамбоваха около тях. Разпънаха мрежата. През няколко къщи живееше дядо Тодор. Гонеше деветдесет години, но все още бе жизнен и енергичен. Често идваше да наглежда какво става на обекта. Радваше се като дете. Сутринта бе взел стара коса, за да окоси тревата, но видя усети силното слънце и се прибра в своята къща. Като видя, че опъват оградната мрежа, старецът се приближи до майсторите. Усмихна се и понеже не чуваше добре каза със силен глас:
- Мрежа опъвате, браво! Така трябва. Къща ще се прави тук. Не колиба.
- Да, дядо Тошо! - отговори Стефан. - Хубаво е да има ограда. Каквато и да е.
- Браво! - каза възрастният мъж. - Щях да ви нося моя свредел и да трамбовате с дървен сап, обаче сте се справили.
- Оградата е вече готова! - каза Иван.
Дядо Тодор се облегна на единия кол. Присви очите си. Усмихна се и каза:
- Момчета, оградата е за добрите хора. И вратите също. За да знаят, че има граници, които не бива да се престъпват. Да се уважава личното пространство на човек. А лошите хора не признават нито огради, нито врати. Те прескачат. Газят. Тъпчат. Вземат и си тръгват.
- Прав си, дядо Тошо! - каза Стефан.
- Това важи и за сърцето! - каза старецът. - Добрите хора знаят докъде да стигнат, за да не го наранят. Аз ще се прибирам, че напече. Лека работа!
Всички се засмяха. Къщата имаше ограда. Добрите хора знаеха, че там не бива да се влиза.

Явор Перфанов
03.08.2023 г.
Г. Оряховица