Цял живот заобикалях реалността и нещастията на бедните, на лишените от свобода, на лишените от избор, возейки се в изискани карети, облечена в памучно кадифе, но бавната скорост, с която минаваха годините, правеше все по-трудно за мен да бъда подвластна на безразличието си. Дните се точеха бавно и провлачено като тесто, сякаш времето бе спряло, а това надигаше в мен нуждата за борба, за кауза, в която да впия нокти, за цел, която да следвам през вечния си живот, за страна, която да заема, въпреки че до този момент, дори през жалкия си кратък човешки живот, никога не бях изпитвала подобна нужда.
Още с първите искри на революцията знаех, че искам да бъда част от нея повече от всичко друго на този свят. Можех да помириша острата воня на несигурност и терор, носеща се през големите зали на двореца, където, макар оттеглили се в своя екзотичен лукс, обонянието на всички кралски особи, с които Кристофър често си правеше компания, също не можеше да остане безразлично към надигналата се смрад ...