17 авг. 2008 г., 19:17
4 мин за четене
Гледаме с мъжа ми олимпийските игри в Пекин... по телевизора де, не на живо. В момента се боксира Борис Георгиев, европейски шампион по бокс, срещу Хавиер Молина. Не Колина, да не го бъркате с онзи готин рефер по футбол. И така тече четвърти рунд. Резултатът е 14 на 1 за нашето момче. Ние с мъжа ми се кефим. Аз, както винаги питам:
- Кой му е треньор на Борис, много познато лице?
- На теб всички са ти познати. А кажи, щом толкова знаеш!
- Ей сега ще се сетя...
- Петър Лесов, олимпийски шампион.
- Знаех си, че е той!
- Да бе!
- Не те лъжа. Помня по времето на Лесов се боксираше едно момче... За мен той беше най-добрият... Как му беше името?! А, да, сетих се - Цачо Андрейковски! Видя ли, че знам?!
- Браво на теб!
- Да видиш, че всичко знам и от всичко разбирам!
- Направо ме изненада, аз мислех, че пак с твоите номера ми излизаш Но защо се смееш, той наистина беше много добър боксьор?!
- Защото си спомних нашата младост. Ти не се ли сещаш? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация