Олимпийски игри - Пекин 2008
Гледаме с мъжа ми олимпийските игри в Пекин... по телевизора де, не на живо. В момента се боксира Борис Георгиев, европейски шампион по бокс, срещу Хавиер Молина. Не Колина, да не го бъркате с онзи готин рефер по футбол. И така тече четвърти рунд. Резултатът е 14 на 1 за нашето момче. Ние с мъжа ми се кефим. Аз, както винаги питам:
- Кой му е треньор на Борис, много познато лице?
- На теб всички са ти познати. А кажи, щом толкова знаеш!
- Ей сега ще се сетя...
- Петър Лесов, олимпийски шампион.
- Знаех си, че е той!
- Да бе!
- Не те лъжа. Помня по времето на Лесов се боксираше едно момче... За мен той беше най-добрият... Как му беше името?! А, да, сетих се - Цачо Андрейковски! Видя ли, че знам?!
- Браво на теб!
- Да видиш, че всичко знам и от всичко разбирам!
- Направо ме изненада, аз мислех, че пак с твоите номера ми излизаш Но защо се смееш, той наистина беше много добър боксьор?!
- Защото си спомних нашата младост. Ти не се ли сещаш?
- Не, подсети ме де!
- Така ще те подсетя, че свет ще ти се извие.
- Пробвай!
- Бяхме младоженци и още не си знаехме номерата. Една вечер се бяхме събрали на гости в Цецо пет-шест семейства. Аз си пийвах, ти тогава не близваше алкохол. Защо мислиш те научих да пиеш?! За да не ми правиш забележки. Та тогава аз все вдигах наздравици, ти ме поглеждаше учудено. Откъде можеше да знаеш, че аз повече вдигам аларма, отколкото пия. После първа скочих да танцувам и вдигах всички подред. Сигурно си помисли, че си взел луда жена, а аз знам, че е по-добре да потанцуваш, отколкото да се напиеш. Та тогава ти ми се ядоса и ми каза: «Като се прибереме, ще има Цачо Андрейковски!» Бре, викам си, това е нещо ново. Сигурно ще е нещо специално. Може би този Цачо е българският Казанова?! Веднага седнах до Цецо и го попитах: «Кой е тоя Андрейковски?» «Боксьорче, много добро!» «Как?! А, така значи? Той мислел да ме боксира, а аз... Кой за какво си мисли.» И реших, щом ще ме млатиш я аз да си пийна и да потанцувам, та да знам за какво ще ям бой поне.
- Какво направи, бе жена? Гледаме олимпийските игри, ти ме върна години назад.
- Просто ти обяснявам от кога се интересувам от бокс, борба. Нали Цецо се бореше в категорията на Сашо Томов, та от него научих за класическия и свободния стил борба. Това носене през мост, поза партер, всичко ми се изясни без да ми показва, защото не му бях в категорията. Но вече бях подготвена, ако ми кажеш: «Довечера ще има... Боян Радев!» Да не се чудя, а да се подготвям за суплес. Няма да се излагам, я! Ти докато риташе футбол, аз записах децата и те да тренират, за да не мислят за глупости и да си изразходват излишната енергия. С тях висех все по стадионите. Научих имената на много футболисти без да искам. Току застана до някой и го питам за резултата. После децата ме питат: «Маме, знаеш ли с кого разговаряше до сега?» «Не.» «Това е... примерно Джевизов или... Емил Спасов» « Кой е той бе, маме? Аз длъжна ли съм да му знам името? Че той знае ли, че е говорил със Светлана Лажова? Като ми научи името, тогава и аз ще запомня неговото.» «Е, ама той е известен футболист.» «Щом аз не го знам, не е известен, край.» Ама го научих и него и още сума ти. Като се заговоря с някой, децата ми кажат, че е известен и аз запомним да не се излагам пред тях. Помня като ходех с децата на тренировки все си говорехме с един мъж, много възпитан. Викам си, той няма работа ли, та все виси на стадиона. «Маме, това е треньорът на женския ни отбор по футбол.» «Браво на него!» Веднъж, докато си приказвахме, той ме попита не искам ли да ме вземе да тренирам при него и без това по цял ден съм там. «От мен Тото Скилачи, Бруно Конти или Зико няма да излезе, защото не ми се тича. Виж Дзенга или Ранат Дасаев може, но ти си имаш две вратарки, така че само ще гледам.» Виж, сега бих записала да тренирам. Дето се вика поналях се, като си сменяме фланелките ще има какво да покажа. Пък и да потичам не е лошо.
- Ей, на теб няма да ти дойде акъла никога.
- Никога не казвай никога! И внимавай как ми говориш, защото ще започна да се занимавам с бокс и ще има някоя вечер Борис Георгиев, не Годунов, така да знаеш! В живота всичко се връща. Айде, кажи коя моя приятелка направи нова колекция и кога ще й бъде ревюто, а? До седмица да си готов с отговора. Аз как мога всичко да знам, напъни се, изоставаш!!!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Анета, не ми е лесно. Влезна тихичко в някоя кръчма и след малко на моята маса цялото заведение. И пий, яж...мъка! Пенко, аз бях 47кила с дюшека и пухената възглавница барабар. А Цветан Начев беше заприличал на вейка. От 167 килограма се беше стопил на 147. И мислехме да ставаме гаджета, но мъжът ми развали всичко. Аз съм категория Перо, но не Шарл, защото съм лека и ефирна куту перценце. Да не се бърка с лека жена, хич не съм лека даже. Гадна съм за стокилограмова, че и нагоре. Иванова, а спиране на топка с гърди, какво ще кажеш?! Влади, у нас е щур купон. Щом колежките ми се изпонатръшкат в някоя и друга депресийка ме предупреждават: Утре сме у вас. И аз нали съм лекомислена, веднага им казвам: Идвайте!. Ице, аз се чудя какво да запиша да тренирам. Много съм добра в изхвърляне. Но ако се явя на бягане с препятствия ще грабна златото от раз, защото всеки ден тренирам. Ще ги побъркам! А ти ме убиваш романтично, Петя!!!
-
Убиваш ме всеки път по малко, докато те чета с кеф!
Светланчик, обичкам си те!
-
Ти и сега ставаш за вратарка
Или най-малкото за водеща в предаването "Гол след гол". (Имаше едно време такова).
Аз не гледам сега олимпиадата. Не ме кефят нещо тези мутанти. Особено онзи плувеца Фелпс. И ще ми казват, че като ядял по 7 хот дога и омлети и още не знам си какво та бил такъв свръх. Айде бе...
Поздравления, Светле!!!
п.с. Още онзи ден те прочетох. -
Ейй, голяма си разказвачкаАко са ти такива отношенията ти с мъжа ти, каквито ги описваш, голям купон е у вас!
-
Светланоооо!...
Като ти гледам категорията "комар", благодаря на съдбата, че сме се разминали. Аз съм в категория "слон". Тъй отървам позора...
Ти си егати фурията! -
,,Че той знае ли, че е говорил със Светлана Лажова''
А то остана ли някой да не знае коя е Светлана Лажова
Ако е останал такъв, той губи!
Ех, Светле, Светле, хубаво е при теб! -
Маги, а ти напоследък си фантастична!!!
-
който си го може...си го може...
от всичко правиш страхотни разкази...за обичане си...така да знаеш...прекрасна си, Светланчик... -
Марк, на теб ти е строго забранено да отсъстваш!!! Ние накъде сме без твоите красоти, а, как ги мислиш тия работи?! Направо ме ядоса! И друг път като решиш да се посмееш, да си заредиш пред теб на масата биричка, за да преглъщаш. И докато си поемаш дъх може някое кюфтенце от глиган да хапнеш. От тях може и повечко, защото не са толкова тежки като другите. Хайде сега си се смей на воля, нали смехът е здраве, ха наздраве!!!
-
)))))))))))))))))леле Светлеееееееееее....ще ме вкараш в болница мила...от смях))Дъх не можех да си поема...жена ми ме гледа и се чуди какво ми стана че чак до сълзи се смея...сещаш се че се оказа , че и при нас има почти същите "пароли"))))
-
Веси, дресировки, обърках се, тренировки са нужни! Спешно ти го давам, че още от Фитипалди и Ники Лауда следя Формула едно, а вчера откриха ловния сезон. Съвсем случайно, ти да видиш, един от Ловно - рибарския ми се обади, та хващам горите за пъдпъдък, после ще отстрелваме патици и така...Задръж го до зимата, да си припомня как като партизани си въртяхме чеверметата...с глиганите. Рени, обаждай се, ще ти помагам!!! Етчи, спокойно, аз съм насреща!!!
-
С това мое ежедневие, все се ядосвам че пропускам игрите.
Ама ти така ме информираш, че пропуск няма...
Върна ме и мен в младините, а уж за четене бях се нагласила.
Поздрав и усмивка. -
Къде ще ходя, Павли, ще се справям, няма как!!! Феичке, благодаря и на теб!!! Неизчерпаема, защото ме зареждат, станала съм като батерия направо. Сигурно ще се повторя, но...Аз израстнах в блок, в който живееха българи, руснаци, гърци, цигани...Като гледаме международни състезания винаги сме за България, защото живеем тук. Ако българите отпаднат сме за Гърци...Турция и така все има повод за пиене. Така на предното първенство по футбол майка и съседката й туркиня гледат мача Русия - Турция, защото България не участва. Русия отпада и те двете ми казват, че сега ще стискат палци на Турция. Ей така весело си живеем, без злоба, с много любов.
-
Е...не!Време е вече твоят да ми влезе в полезрението.
Крайно наложително е!
Абе де ги намирате такива хрисими бе...Лъжовна
вас питам...Спешно е! -
Неизчерпаема си и туй то!Поздравче!
-
За нищо не съжалявай. Неудачите и неуредиците всъщност са преките пътеки към успеха. Виж колко благодатни теми ти предоставят. И ти се справяш блестящо с описанието. А пък колко ненатрапчиво изразяваш гордостта си от българските успехи - чудно.
... Аз преглъщам по-лесно дадена ситуация винаги, когато я погледна откъм хумористичната страна. И ти си намерила прекрасен начин да се справяш с този твой живот. Поздрав! Дерзай!
-
Маргарита, това мойто не е живот! Румяна Нейкова дето спечели първия ни златен медал, вече ми е почти роднина, само за нея говориме у дома. Пламен Константинов, да ни е жив и здрав, на него лично ще му кажа колко сме му стискали палци. Ако не е европейско, то ще е световно по футбол. Тъкмо загледам някой сериал и главната героиня забременее и хоп олимпийски игри. Не мога да разбера сега тя от кого е бременна. Съдба! Да бях си родила и две-три момиченца, той щеше да види!!! Е, Иванова, това е животът! А някои ще ми викат, че е хубав. Да си кажат направо, че е само спорт, какво ще ме лъжат.
-
Смях се от сърце!!!
Благодаря,с прегръдка!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
