Aug 17, 2008, 7:17 PM

Олимпийски игри - Пекин 2008

2K 0 18
4 min reading
 

Гледаме с мъжа ми олимпийските игри в Пекин... по телевизора де, не на живо. В момента се боксира Борис Георгиев, европейски шампион  по бокс, срещу Хавиер Молина. Не Колина, да не го бъркате с онзи готин рефер по футбол. И така тече четвърти рунд. Резултатът е 14 на 1 за нашето момче. Ние с мъжа ми се кефим. Аз, както винаги питам:

- Кой му е треньор на Борис, много познато лице?

- На теб всички са ти познати. А кажи, щом толкова знаеш!

- Ей сега ще се сетя...

- Петър Лесов, олимпийски шампион.

- Знаех си, че е той!

- Да бе!

- Не те лъжа. Помня по времето на Лесов се боксираше едно момче... За мен той беше най-добрият... Как му беше името?!  А, да, сетих се - Цачо Андрейковски! Видя ли, че знам?!

- Браво на теб!

- Да видиш, че всичко знам и от всичко разбирам!

- Направо ме изненада, аз мислех, че пак с твоите номера ми излизаш Но защо се смееш, той наистина беше много добър боксьор?!

- Защото си спомних нашата младост. Ти не се ли сещаш?

- Не, подсети ме де!

- Така ще те подсетя, че свет ще ти се извие.

- Пробвай!

- Бяхме младоженци и още не си знаехме номерата. Една вечер се бяхме събрали на гости в Цецо пет-шест семейства. Аз си пийвах, ти тогава не близваше алкохол. Защо мислиш те научих да пиеш?! За да не ми правиш забележки. Та тогава аз все вдигах наздравици, ти ме поглеждаше учудено. Откъде можеше да знаеш, че аз повече вдигам аларма, отколкото пия. После първа скочих да танцувам и вдигах всички подред. Сигурно си помисли, че си взел луда жена, а аз знам, че е по-добре да потанцуваш, отколкото да се напиеш. Та тогава ти ми се ядоса и ми каза: «Като се прибереме, ще има Цачо Андрейковски!» Бре, викам си, това е нещо ново. Сигурно ще е нещо специално. Може би този Цачо е българският Казанова?! Веднага седнах до Цецо и го попитах: «Кой е тоя Андрейковски?»  «Боксьорче, много добро!» «Как?! А, така значи? Той мислел да ме боксира, а аз... Кой за какво си мисли.» И реших, щом ще ме млатиш я аз да си пийна и да потанцувам, та да знам за какво ще ям бой поне.

- Какво направи, бе жена? Гледаме олимпийските игри, ти ме върна години назад.

- Просто ти обяснявам от кога се интересувам от бокс, борба. Нали Цецо се бореше в категорията на Сашо Томов, та от него научих за класическия и свободния стил борба. Това носене през мост, поза партер, всичко ми се изясни без да ми показва, защото не му бях в категорията. Но вече бях подготвена, ако ми кажеш: «Довечера ще има... Боян Радев!» Да не се чудя, а да се подготвям за суплес. Няма да се излагам, я! Ти докато риташе футбол, аз записах децата и те да тренират, за да не мислят за глупости и да си изразходват излишната енергия. С тях висех все по стадионите. Научих имената на много футболисти без да искам. Току застана до някой и го питам за резултата. После децата ме питат: «Маме, знаеш ли с кого разговаряше до сега?»  «Не.»  «Това е... примерно Джевизов или... Емил Спасов» « Кой е той бе, маме? Аз длъжна ли съм да му знам името? Че той знае ли, че е говорил със Светлана Лажова? Като ми научи името, тогава и аз ще запомня неговото.»  «Е, ама той е известен футболист.»  «Щом аз не го знам, не е известен, край.» Ама го научих и него и още сума ти. Като се заговоря с някой, децата ми кажат, че е известен и аз запомним да не се излагам пред тях. Помня като ходех с децата на тренировки все си говорехме с един мъж, много възпитан. Викам си, той няма работа ли, та все виси на стадиона. «Маме, това е треньорът на женския ни отбор по футбол.»  «Браво на него!» Веднъж, докато си приказвахме, той ме попита не искам ли да ме вземе да тренирам при него и без това по цял ден съм там. «От мен Тото Скилачи, Бруно Конти или Зико няма да излезе, защото не ми се тича. Виж Дзенга или Ранат Дасаев може, но ти си имаш две вратарки, така че само ще гледам.» Виж, сега бих записала да тренирам. Дето се вика поналях се, като си сменяме фланелките ще има какво да покажа. Пък и да потичам не е лошо.

- Ей, на теб няма да ти дойде акъла никога.

- Никога не казвай никога! И внимавай как ми говориш, защото ще започна да се занимавам с бокс и ще има някоя вечер Борис Георгиев, не Годунов, така да знаеш! В живота всичко се връща. Айде, кажи коя моя приятелка направи нова колекция и кога ще й бъде ревюто, а? До седмица да си готов с отговора. Аз как мога всичко да знам, напъни се, изоставаш!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Анета, не ми е лесно. Влезна тихичко в някоя кръчма и след малко на моята маса цялото заведение. И пий, яж...мъка! Пенко, аз бях 47кила с дюшека и пухената възглавница барабар. А Цветан Начев беше заприличал на вейка. От 167 килограма се беше стопил на 147. И мислехме да ставаме гаджета, но мъжът ми развали всичко. Аз съм категория Перо, но не Шарл, защото съм лека и ефирна куту перценце. Да не се бърка с лека жена, хич не съм лека даже. Гадна съм за стокилограмова, че и нагоре. Иванова, а спиране на топка с гърди, какво ще кажеш?! Влади, у нас е щур купон. Щом колежките ми се изпонатръшкат в някоя и друга депресийка ме предупреждават: Утре сме у вас. И аз нали съм лекомислена, веднага им казвам: Идвайте!. Ице, аз се чудя какво да запиша да тренирам. Много съм добра в изхвърляне. Но ако се явя на бягане с препятствия ще грабна златото от раз, защото всеки ден тренирам. Ще ги побъркам! А ти ме убиваш романтично, Петя!!!
  • Убиваш ме всеки път по малко, докато те чета с кеф!
    Светланчик, обичкам си те!
  • Ти и сега ставаш за вратарка Или най-малкото за водеща в предаването "Гол след гол". (Имаше едно време такова).

    Аз не гледам сега олимпиадата. Не ме кефят нещо тези мутанти. Особено онзи плувеца Фелпс. И ще ми казват, че като ядял по 7 хот дога и омлети и още не знам си какво та бил такъв свръх. Айде бе...
    Поздравления, Светле!!!

    п.с. Още онзи ден те прочетох.
  • Ейй, голяма си разказвачкаАко са ти такива отношенията ти с мъжа ти, каквито ги описваш, голям купон е у вас!
  • Светланоооо!...
    Като ти гледам категорията "комар", благодаря на съдбата, че сме се разминали. Аз съм в категория "слон". Тъй отървам позора...
    Ти си егати фурията!

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...