- Катерин, нали носехте няколко български книги със себе си. Донесете, моля, тази, която четете. Аз съм слушал вашия език, но никога не съм се мъчил да произнасям думичките ви.
Всичко това ми беше казано с приятния, напевен тембър на Педрос, на превъзходен руски език. Стоях отпреде му онемяла и не знаех как да реагирам. Цял ден сричах думички с доста милата жена, която готвеше твърде вкусни испански ястия години наред за семейството. Когато останахме сами, се мъчих да кажа няколко прости изречения, с които да попитам, има ли някакви необходимости и евентуално аз какво да правя. Гърчех се неистово пред него с незнанието си. Видях се отново в светлината на подценявана и иронизирана бедна жена. Продаваща се за някакви жалки трохи от трапезата на един много богат мъж. Знаех, че от всички тези мои блъскащи се мисли в главата ми и готови да го залеят с поток от напиращи думи, няма да има добър резултат, напротив, ефектът ще бъде катастрофален и аз безславно ще трябва да се върна в общежитиет ...