Заспиваш ли? Аз май че те събудих. Навън е плиснала топла нощ. Защо не си отвориш прозореца, а спиш на този задушаващ въздух? Не искаш ли? Много си изморен? Искаш ли да ти разкажа една приспивна история? Искаш? Добре значи, почвам!

Хм... как да кръстя героите си. Не искам да разкривам имената им. Те са момче и момиче. Хайде да наречем момчето Он, а девойката Я. И така, Он и Я влезли в едно таванско ателие. То било топло, а едно прозорче откривало чудестаната панорама на сивия град (доколкото може да се нарече чудесна). В ателието се носел мирис на акварелни бои и навсякъде имало платна с графики и портрети. В най-отдалеченото ъгълче бил разположен диван с една настолна лампичка, която разливала слаба, жълта светлина. Когато Я влязла вътре, дробовете й се напълнили с миризмата на изкуство и усетила как сърцето й биело по-учестено. Он метнал коженото си яке на дивана и се скрил нейде зад едни висящи от тавана платна. След по-малко от минута, Он се показал иззад един портерт на млада, гола, чернокоса дама. В силните си ръце носел две чаши, пълни с кафе. Я поела чашата и отпила голяма глътка, която попарила гърлото й и бавно се смъкнала до стомаха, като същевременно загряла всяко едно кътче от тялото й. Докато тя стояла все така закотвена по средата на ателието и бавно проследявала движенията на Он, той си мислел за новата му творба. Бил радостен, че е намерил модел и че музата му се е събудила. След като от месеци не бил рисувал нищичко. Впрочем, откакато били влезли в помещението, не били обелили и дума. Он решил да разчупи бариерата, за да предразположи момичето.

- Кога искаш да почнем? - само това успял да измисли. След кратка пауза от устните й се отронили звуци, подобни на:

- Сега!

Той мирно я послушал и оставил чашата на една платформа. Извадил платно, въглен и моливи, поставил ги на една стойка и зачакал. През това време Я съблякла якето си и разкопчала две копчета от ризката си. Под розовата риза се очертали изящните й гърди. Тя попитала къде да застане, а той с поглед и посочил един оранжев фотьойл. Я седнала послушно на фотьойла и сложила ръцете си на колената.

- Ха-ха-ха! - избухнал в смях Он. - Не искам да рисувам ученичка!

Ако допреди минути по лицето му се четяло безразличие, сега то било пълно с ентусиазъм, а в шоколадовите му очи имало блясък. След като видял, че тя не знае какво да направи, той се приближил до нея, сложил във въздуха ръцете й, а помолил тялото й да се извие като змия. Посегнал към едно от копчетата на ризата й и го разкопчал, като я гледал в тревожните зелени очи. Усетил я как трепери и как лицето й пребледняло. За да я успокои, прекарал ръка през изкусно падащите й рижи коси, погалил бузата й и горещата му длан паднала върху шията й, по която сега пулсирала кипяща кръв. Извърнал се и се спрял на работното си място. Заловил се с въглена и описвал най-внимателно всяка една гънка. И така вече 10 минути той рисувал перфектните черти на Я.

От прозорчето се носела песента на фучащите по улиците коли, както и на псуващите минувачи. Тази мелодия била придружена от ниското тананикане на Он

- Какво си пееш? - най-сетне попитала Я след дълги колебания.

- Чувала ли си на Шуберт „Симфония Номер 8"?

- Не, далеч съм от това да слушам този тип музика! - твърдо отсякла тя.

Вглъбен все така в творбата си, Он затананикал по-силно и успял да надвие воя на градския живот. Тя се размърдала, като че ли от удоволствие. Вече не била така притеснена и дори се чувствала в свои води.

- Хей, какво правиш? - невярващо попитал Он.

Но не последвало отговор, а едно разкопчаване на ризата. Девойчето го гледало с изпитателния си зелен поглед, а той успял само да преглътне дълбоко след като пред него се разкрила прелсетната гледка на голата й гръд.

    - Нарисувай ме, както си нарисувал това момиче - господарски издекламирала Я и псочила с тънкия си показалец голямото платно на голото момиче.

    - Не мога, тя... тя е най-обикновена проститутка, а ти си специална - смутено измънкал Он.

    - Нали си професионалист!? Хайде, давай! Нарисувай ме като тази проститутка - подканила го.

 Тя пак заела предишната си поза, но разликата била, че сега изглеждала еротична и дръзка, дори мръснишки, а не мила и нежна, каквато си я представяло момчето. Обляла го студена пот, но продължил все така съсредоточено да драска по платното. Вече от минути пак била нахлула мъртва тишина, а само ревът на града всявал смут. Он отишъл до прозорчето, което било напръскано от дъждове и изпражненията на пернатите, и го затворил. И тъкмо да се обърне, за да не кара Я да го чака, и усетил топло дихание да гали ухото му. Едни нежни ръце се впили здраво в кръста на младежа и се плъзнали към широките му мускулести рамена. Той се усмихнал и се обърнал. Видял Я съвсем гола. Зърната й били набъбнали, а рижите й коси се овивали като бръшлян около ръцете. Била само по бели сатенени гащички. През цялото време се гледали в очите, а слънцето, което вече си лягало зад високите комини на зданията, успяло да ги облече в червена перелина. Той посегнал да я погали и я целунал леко по устните. Тя забила дълбоко пръсти в косите му и отпуснала глава назад. Той минал със зеещи устни по шията й, а тя дишала бавно. Слязъл до гърдите й, а тя дишала дълбоко. Плъзнал се до коремчето й, а тя се изправила и диво го захапала за ухото. И в този момент, когато всичко вървяло наред, Он я отблъснал грубо.

- Виж, не мога! Ти си само на, на... 14, а аз на 20, не мога, ти си дете!

- Дори не знаеш на колко съм! На 15 съм! Глупак! Как можа да стигнеш дотук - гърлено ръмжала тя. - Първо ме домъкна тук, в тая смрадлива дупка, после ми разкопча едното копче, досега ме опипва и мина с уста през тялото ми, а сега не можел! Кретен!Говедо!!!

- Виж, аз нямах за цел да те висувам гола или да правя секс с теб!

- Не искам да те виждам.Свиня!

Я не била съвсем права... и го знаела. Но понеже не й се получило, се разкрещяла така истерично, обвинявайки стъписания Он. Облякла се и се разтичала, плачейки, по стълбите, като успяла да събуди с тропота си всички обитатели на старта панелка.

Навън вече се бил спуснал полумрака и подухвал ветрец. Била свежа нощ, а тя вървяла през запустелите улици на заспиващия град. Тук-таме имало живот в заведенията. Тя наближила къщата си. Влязла, подушила познатия въздух и се качила в стаята на братовчед си. И това бил края!

Искаш да знаеш какво станало после ли? Не знам още.

А, искаш да знаеш откъде я знам тая приказка? Ами сега се връщам от там...