Заспиваш ли? Аз май че те събудих. Навън е плиснала топла нощ. Защо не си отвориш прозореца, а спиш на този задушаващ въздух? Не искаш ли? Много си изморен? Искаш ли да ти разкажа една приспивна история? Искаш? Добре значи, почвам!
Хм... как да кръстя героите си. Не искам да разкривам имената им. Те са момче и момиче. Хайде да наречем момчето Он, а девойката Я. И така, Он и Я влезли в едно таванско ателие. То било топло, а едно прозорче откривало чудестаната панорама на сивия град (доколкото може да се нарече чудесна). В ателието се носел мирис на акварелни бои и навсякъде имало платна с графики и портрети. В най-отдалеченото ъгълче бил разположен диван с една настолна лампичка, която разливала слаба, жълта светлина. Когато Я влязла вътре, дробовете й се напълнили с миризмата на изкуство и усетила как сърцето й биело по-учестено. Он метнал коженото си яке на дивана и се скрил нейде зад едни висящи от тавана платна. След по-малко от минута, Он се показал иззад един портерт на млада, гол ...