6 окт. 2009 г., 16:54

Онази лятна вечер 

  Проза » Другие
1393 0 12
2 мин за четене

Онази лятна вечер, сещаш ли се,

през юли, твоя месец…

(Господи, колко обичам този месец…)

Взе ме за едно кръгче с новата ти кола.

Да го отпразнуваме, ей така –

съвсем непретенциозно,

предпроекция или увертюра към голямото празнуване.

Искаш ли?

Харесвам тишината на морския град…

когато артериите са опразнени от лазещи автомобили

и асфалтът е толкова наш,

че се увива около гумите на твоя Probe.

Харесвам звука на спортния двигател –

по време на скоростта, на твоята скорост.

Толкова ме имаш, толкова съм твоя…

че искам да се запозная (пак) със себе си.

Стоя отдясно и те гледам.

Мисля, че съм овладяла това до съвършенство.

Изучавам те, с прилежност и старание,

за да те възстановявам, детайлно,

когато си надалеч…

Пристигнахме, Нат…

Оглеждам се.

Слизаме и топлият Юлски въздух

алчно ни поглъща.

Споменах ли, че обожавам Юли?

Мирисът на морето се долавя по-осезателно тук…

Искаш ли да останем?

Малка градина с формата на кръг,

а в средата – църква…

(Едно простичко вричане понякога има сила,

двойно по-голяма от ритуал.)

Знаеш ли, скъпи мой,

мисля, че не осъзнаваш?

Нещата, които правим ти и аз, са кармични,

т.е. имат промисъл…

Разбираш ли ме?

Те са такива, на пръв поглед, съвсем обикновени.

НО!

Така, че трябва да внимаваме!

Носят последици и незнанието няма да е оправдание.

 

Красиво е тук. И нощта.

И ние тук, в нощта.

И полъхът от старите дървета,

които със сигурност

ще умрат прави, някой ден,

понеже те само така могат.

Помниш ли като ти казах, че, когато те няма,

дърветата в парка отказват да растат?

(Това продължава да е така…)

 

Сгушена съм в теб, знаеш как…

отстрани приличаме на едно голямо извънземно същество…

Смееш се. Смеем се.

Господи, ако те има…

Върни ми тази вечер,

това усещане…

Него!

Чудният храм. Малката градина, Голямата любов.

Бръшлянът от ръце…

Косите ми – разпилени по раменете му и по нощното небе

и звездите, които като малки светулки се крият сред тях…

Губя връзка… Кое от двете се случва?

С теб съм и мисля за лекцията по ядрена енергетика,

организирана от Юкономикс?

Или слушам лектора,

а всъщност мисля за онази лятна вечер с теб във

…?

© Мойра Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за това, че споделихте!
    Вниманието ви топли много!
  • Вълшебнице - завръщам се при теб, когато имам нужда от топлина...!
  • "Бръшлянът от ръце…"
    и други чудни попадения...
  • Който го може, го може...
    Поздравления!
  • Бях... някъде там. Красиво описание на любовта, Мойра!
  • Влизам в друг свят тук...
    И винаги се вълнувам!
  • Това сякаш е една виртуализация на реалността от...вчера!Бях чела една фантастика:зареждаш се с хапче и специален филм прожектира едва ли не в главата ти-централно ти отправя реалните отминали емоции и....на теб не ти се връща оттам,можеш денонощно да потъваш в тези вълшебни и съкровени за душата и тялото ти мигове-мигове на реалното отминало щастие!Ами да го поръчаме ПАК!
  • Много е хубаво и истинско...Страхотна си
  • Толкова е красиво, истинско и богато!!! Ще се връщам отново!
  • Nikta, не грешиш...
    Barona38 (Ивайло Терзийски) - радвам се, че си спрял за малко тук...

    Благодаря и на двама ви, много!
  • Приказна си!
  • Какво й пука на лирическатакъде , важното е, че е била с него
    Тук има много повече поезия отколкото в неща, които претендират да са поезия !
    Беше ми приятно, съдбоносна. ( ако не греша )
Предложения
: ??:??