6 окт. 2009 г., 16:54

Онази лятна вечер

1.7K 0 12
2 мин за четене

Онази лятна вечер, сещаш ли се,

през юли, твоя месец…

(Господи, колко обичам този месец…)

Взе ме за едно кръгче с новата ти кола.

Да го отпразнуваме, ей така –

съвсем непретенциозно,

предпроекция или увертюра към голямото празнуване.

Искаш ли?

Харесвам тишината на морския град…

когато артериите са опразнени от лазещи автомобили

и асфалтът е толкова наш,

че се увива около гумите на твоя Probe.

Харесвам звука на спортния двигател –

по време на скоростта, на твоята скорост.

Толкова ме имаш, толкова съм твоя…

че искам да се запозная (пак) със себе си.

Стоя отдясно и те гледам.

Мисля, че съм овладяла това до съвършенство.

Изучавам те, с прилежност и старание,

за да те възстановявам, детайлно,

когато си надалеч…

Пристигнахме, Нат…

Оглеждам се.

Слизаме и топлият Юлски въздух

алчно ни поглъща.

Споменах ли, че обожавам Юли?

Мирисът на морето се долавя по-осезателно тук…

Искаш ли да останем?

Малка градина с формата на кръг,

а в средата – църква…

(Едно простичко вричане понякога има сила,

двойно по-голяма от ритуал.)

Знаеш ли, скъпи мой,

мисля, че не осъзнаваш?

Нещата, които правим ти и аз, са кармични,

т.е. имат промисъл…

Разбираш ли ме?

Те са такива, на пръв поглед, съвсем обикновени.

НО!

Така, че трябва да внимаваме!

Носят последици и незнанието няма да е оправдание.

 

Красиво е тук. И нощта.

И ние тук, в нощта.

И полъхът от старите дървета,

които със сигурност

ще умрат прави, някой ден,

понеже те само така могат.

Помниш ли като ти казах, че, когато те няма,

дърветата в парка отказват да растат?

(Това продължава да е така…)

 

Сгушена съм в теб, знаеш как…

отстрани приличаме на едно голямо извънземно същество…

Смееш се. Смеем се.

Господи, ако те има…

Върни ми тази вечер,

това усещане…

Него!

Чудният храм. Малката градина, Голямата любов.

Бръшлянът от ръце…

Косите ми – разпилени по раменете му и по нощното небе

и звездите, които като малки светулки се крият сред тях…

Губя връзка… Кое от двете се случва?

С теб съм и мисля за лекцията по ядрена енергетика,

организирана от Юкономикс?

Или слушам лектора,

а всъщност мисля за онази лятна вечер с теб във

…?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мойра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...