6.10.2009 г., 16:54

Онази лятна вечер

1.7K 0 12
2 мин за четене

Онази лятна вечер, сещаш ли се,

през юли, твоя месец…

(Господи, колко обичам този месец…)

Взе ме за едно кръгче с новата ти кола.

Да го отпразнуваме, ей така –

съвсем непретенциозно,

предпроекция или увертюра към голямото празнуване.

Искаш ли?

Харесвам тишината на морския град…

когато артериите са опразнени от лазещи автомобили

и асфалтът е толкова наш,

че се увива около гумите на твоя Probe.

Харесвам звука на спортния двигател –

по време на скоростта, на твоята скорост.

Толкова ме имаш, толкова съм твоя…

че искам да се запозная (пак) със себе си.

Стоя отдясно и те гледам.

Мисля, че съм овладяла това до съвършенство.

Изучавам те, с прилежност и старание,

за да те възстановявам, детайлно,

когато си надалеч…

Пристигнахме, Нат…

Оглеждам се.

Слизаме и топлият Юлски въздух

алчно ни поглъща.

Споменах ли, че обожавам Юли?

Мирисът на морето се долавя по-осезателно тук…

Искаш ли да останем?

Малка градина с формата на кръг,

а в средата – църква…

(Едно простичко вричане понякога има сила,

двойно по-голяма от ритуал.)

Знаеш ли, скъпи мой,

мисля, че не осъзнаваш?

Нещата, които правим ти и аз, са кармични,

т.е. имат промисъл…

Разбираш ли ме?

Те са такива, на пръв поглед, съвсем обикновени.

НО!

Така, че трябва да внимаваме!

Носят последици и незнанието няма да е оправдание.

 

Красиво е тук. И нощта.

И ние тук, в нощта.

И полъхът от старите дървета,

които със сигурност

ще умрат прави, някой ден,

понеже те само така могат.

Помниш ли като ти казах, че, когато те няма,

дърветата в парка отказват да растат?

(Това продължава да е така…)

 

Сгушена съм в теб, знаеш как…

отстрани приличаме на едно голямо извънземно същество…

Смееш се. Смеем се.

Господи, ако те има…

Върни ми тази вечер,

това усещане…

Него!

Чудният храм. Малката градина, Голямата любов.

Бръшлянът от ръце…

Косите ми – разпилени по раменете му и по нощното небе

и звездите, които като малки светулки се крият сред тях…

Губя връзка… Кое от двете се случва?

С теб съм и мисля за лекцията по ядрена енергетика,

организирана от Юкономикс?

Или слушам лектора,

а всъщност мисля за онази лятна вечер с теб във

…?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мойра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...