Опитвам почвата в застоя на жалкото ми откровение

                             Чаша вода...

                       Глътка въздух!

                         Намирам себе си,

                     но губя времето...

                      Пресъхнал кладенец...

                 Суша суши вдъхновението!

                    Дъжд от думи...

                 Град на самотници...

                    Път, поръсен с полети.

                 .         .             .             .               .

            ... Когато Вярата напусне онзи мъртъв дом!

                  *            *            *             *        *

             Снегът бе объркан...

              "-Майко, спиш ли? Къде е татко?

                 - Не знам, кога ще се прибера?"

               .            .            .                    .          .

               Чаках Пролетта, сега ще чакам Лятото!!!