Mar 21, 2009, 6:13 PM

Опитвам почвата в застоя на жалкото ми откровение

1.5K 0 1

                             Чаша вода...

                       Глътка въздух!

                         Намирам себе си,

                     но губя времето...

                      Пресъхнал кладенец...

                 Суша суши вдъхновението!

                    Дъжд от думи...

                 Град на самотници...

                    Път, поръсен с полети.

                 .         .             .             .               .

 

            ... Когато Вярата напусне онзи мъртъв дом!

                  *            *            *             *        *

             Снегът бе объркан...

              "-Майко, спиш ли? Къде е татко?

                 - Не знам, кога ще се прибера?"

               .            .            .                    .          .

 

               Чаках Пролетта, сега ще чакам Лятото!!!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...