Опитвам почвата в застоя на жалкото ми откровение
Чаша вода...
Глътка въздух!
Намирам себе си,
но губя времето...
Пресъхнал кладенец...
Суша суши вдъхновението!
Дъжд от думи...
Град на самотници...
Път, поръсен с полети.
. . . . .
... Когато Вярата напусне онзи мъртъв дом!
* * * * *
Снегът бе объркан...
"-Майко, спиш ли? Къде е татко?
- Не знам, кога ще се прибера?"
. . . . .
Чаках Пролетта, сега ще чакам Лятото!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Петков Всички права запазени
