"Оплачи се на арменския поп"
Оплачи се на арменския поп!
Този израз можете да чуете често, когато имате неразрешим проблем. Тоест, оплакването отправено към арменския поп е глас в пустиня. Той няма да ти помогне.. Това е мисленето и реакцията на неграмотните хора. Защо? Защото историческата истина е съвсем друга. Едно благородно дело на арменския “поп”, а такива дела са много, е превърнато в подигравка с един свещенослужител. И за съжаление, не мюсюлмани и израелтяни се подиграват с един жрец на християнството, а православни, които казват, че са верующи, почитат Христос, издигат храмове за него, коленичат и целуват неговия образ.
Каква е историческата истина.
В съвременна Турция има град на име Диарбекир. Някога, този град е бил не само част от Армения, но е бил столица на един от най-великите арменски царе- Дикран Велики, а по источния диалект на арменския език- Тигран Велики, а градът се е казвал Дикранакерт, или Тигранагерт. И днес, ако посетите Диарбекир, ще видите останки от мощните крепостни стени на този древен град.
На повечето българи е известно, че по време на турското робство, или владичество, а някои “българи” дори го нарекоха “съвместно съществувание”, български бунтовници и революционери са били заточавани в Диарбекир. Това е добре известно от българската история, много е писано по този въпрос в исторически статии, книги и прочие. Отразено е и в българската художествена литература. Пиша всичко това за да подчертая, че в Диарбекир са били изпращани в заточение не малко българи. Като заточеници, техният живот е бил много тежък. Далеч от семейството, далеч от приятели и съседи, далеч от Родината, тези смели синове на България, тези български юнаци, са живяли при изключително трудни условия.
През онези години-16, 17, 18 и 19 векове, в град Диарбекир е имало сериозно арменско присъствие. Имало е църкви, свещеници и арменски владика.
Не знам дали ви е известно, че Армения е първата държава приела Християнството като държавна религия. Това се е случило през 301 година, 360 години преди основаването на Аспарухова България. Армения съществува като държава 4000 години преди Христа. Преди Рим и преди Византия.
Но това са подробности. Нека се върнем в Диарбекир и българските заточеници. При техния труден живот, при мъченията на които са били подложени българските революционни дейци, са могли да получат някаква помощ, само и единствено от едноверците си-християни, и това са били арменците.
Глава на Арменската Апостолическа Цъква в Диарбекир е бил владиката. Той се е ползвал с голям авторитет пред турските власти, бил е почитан от тях, и много често са удовлетворявали неговите молби.
Знаейки това, българите заточени в Диарбекир, много често са се обръщали за помощ към него, за да се облекчат изключително трудните условия при които са живяли. “Арменският поп”, както наричали българските заточеници владиката, се застъпвал пред турските власти и много често успявал да облекчи тежката участ на българите заточени в Диарбекир.
В продължение на ПЕТ ВЕКА, арменските владици са се застъпвали за своите братя по вяра, българските заточеници и в рамките на своите възможности са способствали да се облекчи живота им далеч от Родината.
От “благодарност”, някои българи са превърнали това благородно дело на “арменския поп” в подигравателен израз, с много лош вкус.
Братя българи, ние арменците сме безкрайно благодарни на българския народ и на българската държава, които отвориха широко своите двери за нас арменците, след геноцида от 1915 година. И всеки един от нас носи в сърцето си тази благодарност и всеки предава на деца и внуци това чувство вече повече от век. Да, тази година на 24 април ще се навършат 110 години от Геноцида, “голямото клане” на което беше подложен нашият народ.
Не е ли време и вие, скъпи братя и сестри българи, да забравите този унизителен, подигравателен израз “оплачи се на арменския поп”, да го изхвърлите от речника си и да го погребете за вечни времена.
Помислете добре и тогава коментирайте това мое писание на тема “оплачи се на арменския поп”.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Крикор Асланян Все права защищены
