Той седеше на ръба на басейна и се взираше в прозрачната вода. Беше тихо, минаваше полунощ и странните отблясъци на водната повърхност притичваха като призрачни сенки по замисленото му лице. Такива бяха и мислите му - призрачни и мрачни... Мисли, връхлитащи го всяка нощ... Болезнени, натрапчиви... Като на лента, въртяща се назад, пред очите му минаваха епизоди от живота му... Заминаването за онази студена страна, годините обучение там, болестта на майка му, която го принуди да се върне в родината... После нейната загуба... Мъката, която споделяше с баща си... И после любовта, която внесе слънчев лъч в живота му... Толкова много я обичаше! Тя умееше да го накара да се усмихне, дори когато сърцето му плачеше. Умееше да извлича най-доброто от него. Беше като малка вълшебница, която откриваше положителните му черти една по една... и ги показваше на света. Обичаше я! Обичаше и малкото същество, което тя носеше под сърцето си... Когато разбра, сякаш стана господар на света. Най-после, каза с ...