Още един ден...

             Той седеше на ръба на басейна и се взираше в прозрачната вода. Беше тихо, минаваше полунощ и странните отблясъци на водната повърхност притичваха като призрачни сенки по замисленото му лице. Такива бяха и мислите му - призрачни и мрачни... Мисли, връхлитащи го всяка нощ... Болезнени, натрапчиви... Като на лента, въртяща се назад, пред очите му минаваха епизоди от живота му... Заминаването за онази студена страна, годините обучение там, болестта на майка му, която го принуди да се върне в родината... После нейната загуба... Мъката, която споделяше с баща си... И после любовта, която внесе слънчев лъч в живота му... Толкова много я обичаше! Тя умееше да го накара да се усмихне, дори когато сърцето му плачеше. Умееше да извлича най-доброто от него. Беше като малка вълшебница, която откриваше положителните му черти една по една... и ги показваше на света. Обичаше я! Обичаше и малкото същество, което тя носеше под сърцето си... Когато разбра, сякаш стана господар на света. Най-после, каза си, ето го и моето щастие... Крояха планове заедно, с вплетени една в друга ръце и пълни със светлина очи. До онзи ден, когато всичко рухна... изведнъж... Сякаш съдбата завидя на щастието им и реши да се намеси. Денят, когато всичко свърши, с един удар, купища посипани стъкла по пътя и краят на един живот... и една любов... Той затвори очи и тръсна глава, сякаш искаше да изгони спомена за онзи кошмар, който се беше впил като отровна змия в него. Бавно се изправи, тялото му се изви гъвкаво като пантера и потъна в басейна... Замахваше равномерно, мускулестите му ръце пореха с лекота водата. Още една дължина... и още една... Плуваше и се опитваше да не мисли... Искаше поне за минутка да може да спре да мисли... Излезе от басейна, взе хавлията и я метна върху гърба си. Време беше да се прибира. Облече се и се запъти към колата...
               Ключът прищрака в ключалката. Вратата се отвори. Весел лай го посрещна. „Рики, момчето ми, дълго ли ме чака?” - усмихна се той и погали топлата муцунка, завираща се в него. Запали цигара и се вгледа в топлата нощ навън. Още един ден отмина без теб, любов моя... Още един ден, пълен с болка и напразно очакване... че нещо ще се промени, че нещо ще се върне... Толкова жени се бяха опитвали да докоснат душата му, но никоя не стигна до там... Никоя не можеше да го накара да повярва, да се влюби... Минаваха през живота и леглото му като сенки, чиито имена дори понякога не помнеше. Цигарата догаряше, както и сърцето му, изпепелено от мъката. Бавно се съблече, метна дрехите на стола и се хвърли в леглото. Рики скочи до него и мушна глава под ръката му. Той се усмихна. Рики... неговият приятел, единственното същество, което получаваше неговата обич. Затвори очи. Утре го чакаше труден ден. Дано успееше да повика съня... поне тази нощ...