23 июн. 2018 г., 00:36

Още те чакам

890 0 0
1 мин за четене

     Десквамацията е една от промените в структурата на кожата и представлява олющване и загуба на повърхностния слой на епидермиса. Обикновено кератиноцитите живеят около 14 дни, след което се отделят незабележимо от кожата. А с това се изтрива и твоят допир по мен. Сякаш те е нямало. Остават само субективното усещане и споменът за теб. На практика нищо, с което да докажа, че си бил истински. Единственото по-мъчително нещо от това да се сбогуваш с някого е да не го направиш. И да изчезнеш. Оставяйки го да чака за нещо, което не знае дали ще се случи. И да се чуди дали не те е прогонил. Защото винаги, когато твой любим човек изчезне, част от теб умира, а другата цял живот се надява, че ще се върне. Всеки ден е един и същ - започва с надежда и завършва с разочарование... Може би утре ще се върне? И не можеш да се събереш обратно, защото тази надежда не умира и не ти позволява да се примириш и да продължиш напред. Сякаш стоиш на един кръстопът и не смееш да поемеш на никъде, защото той може да се появи от друг път... И да се разминете... Ако знаех, че няма да се върнеш, щях да тръгна на някъде... Но не смея. Защото може пък и да се върнеш... И те чакам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...