23 jun 2018, 0:36

Още те чакам

  Prosa
888 0 0
1 мин за четене

     Десквамацията е една от промените в структурата на кожата и представлява олющване и загуба на повърхностния слой на епидермиса. Обикновено кератиноцитите живеят около 14 дни, след което се отделят незабележимо от кожата. А с това се изтрива и твоят допир по мен. Сякаш те е нямало. Остават само субективното усещане и споменът за теб. На практика нищо, с което да докажа, че си бил истински. Единственото по-мъчително нещо от това да се сбогуваш с някого е да не го направиш. И да изчезнеш. Оставяйки го да чака за нещо, което не знае дали ще се случи. И да се чуди дали не те е прогонил. Защото винаги, когато твой любим човек изчезне, част от теб умира, а другата цял живот се надява, че ще се върне. Всеки ден е един и същ - започва с надежда и завършва с разочарование... Може би утре ще се върне? И не можеш да се събереш обратно, защото тази надежда не умира и не ти позволява да се примириш и да продължиш напред. Сякаш стоиш на един кръстопът и не смееш да поемеш на никъде, защото той може да се появи от друг път... И да се разминете... Ако знаех, че няма да се върнеш, щях да тръгна на някъде... Но не смея. Защото може пък и да се върнеш... И те чакам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...