23.06.2018 г., 0:36

Още те чакам

886 0 0
1 мин за четене

     Десквамацията е една от промените в структурата на кожата и представлява олющване и загуба на повърхностния слой на епидермиса. Обикновено кератиноцитите живеят около 14 дни, след което се отделят незабележимо от кожата. А с това се изтрива и твоят допир по мен. Сякаш те е нямало. Остават само субективното усещане и споменът за теб. На практика нищо, с което да докажа, че си бил истински. Единственото по-мъчително нещо от това да се сбогуваш с някого е да не го направиш. И да изчезнеш. Оставяйки го да чака за нещо, което не знае дали ще се случи. И да се чуди дали не те е прогонил. Защото винаги, когато твой любим човек изчезне, част от теб умира, а другата цял живот се надява, че ще се върне. Всеки ден е един и същ - започва с надежда и завършва с разочарование... Може би утре ще се върне? И не можеш да се събереш обратно, защото тази надежда не умира и не ти позволява да се примириш и да продължиш напред. Сякаш стоиш на един кръстопът и не смееш да поемеш на никъде, защото той може да се появи от друг път... И да се разминете... Ако знаех, че няма да се върнеш, щях да тръгна на някъде... Но не смея. Защото може пък и да се върнеш... И те чакам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...