Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Белези с история. Любовни белези по повърхността, парещи отвътре. И по повърхността - нежност и дисхармония. Различни цветове преливащи от планини в долини. Девствена чистота - пулсираща, променлива. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. Виновна съм. Ти си виновен. Не съм виновна, че те обвинявам. Преплувай разстоянието между островите. Ти. Заповядвам ти, насилвам те. Не съм виновна, че си виновен. Кожа - ограничаваща, създадена от грях. Създадена за грях. И тялото ти, същността ти - очертани от болката. Болката на съществуването. Болката да не си мен, да не съм теб. Обезцветяваща болка, усилваща се болка. Липса на устни, липса на допир. Казах - плувай. Не спирай, за да дишаш, не спирай да дишаш. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. Виновна ли съм, че ще ти кажа кога ще умреш? Виновен ли си, че ще умреш? Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Изтича времето. Къде сме ние?... Зелено. Зеленото остава зелено, а черното не спира да е черно. И да поема. Да поема. А зеленото се смалява и уголемява в задушаващите, потискащи, притискащи, безвремеви пространства, в болезнената празнота на липсващото Ние. Острови и океани. Не знам кое е островът и кое океанът. Само усещам. Усещам контраста. Дълбочината. Далечината. Липсата. Съществуването.