Apr 5, 2012, 11:36 AM

Острови

  Prose » Others
701 0 0
1 min reading

         Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Белези с история. Любовни белези по повърхността, парещи отвътре. И по повърхността - нежност и дисхармония. Различни цветове преливащи от планини в долини. Девствена чистота - пулсираща, променлива. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. Виновна съм. Ти си виновен. Не съм виновна, че те обвинявам. Преплувай разстоянието между островите. Ти. Заповядвам ти, насилвам те. Не съм виновна, че си виновен. Кожа - ограничаваща, създадена от грях. Създадена за грях. И тялото ти, същността ти - очертани от болката. Болката на съществуването. Болката да не си мен, да не съм теб. Обезцветяваща болка, усилваща се болка. Липса на устни, липса на допир. Казах - плувай. Не спирай, за да дишаш, не спирай да дишаш. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. Виновна ли съм, че ще ти кажа кога ще умреш? Виновен ли си, че ще умреш? Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Изтича времето. Къде сме ние?... Зелено. Зеленото остава зелено, а черното не спира да е черно. И да поема. Да поема. А зеленото се смалява и уголемява в задушаващите, потискащи, притискащи, безвремеви пространства, в болезнената празнота на липсващото Ние. Острови и океани. Не знам кое е островът и кое океанът. Само усещам. Усещам контраста. Дълбочината. Далечината. Липсата. Съществуването.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...