I
Тежката травма, която бях получил в Кербала, за дълго време ме прикова вкъщи.Часовете ми през деня течаха тягостно, а нощем ме стряскаха кошмари. Все пак четенето, особено на житието на Доброслав, понякога ми доставяше голямо удоволствие. Сега се бях заел да адаптирам, доколкото е възможно, остарелия език на героя от шестнадесети век, за да стане достъпна историята му за повече хора. Благодарях на Господа, че след преживяното още можех да виждам, да чувам, да разбирам и да се държа “нормално”. Поне така преценяваха поведението ми моите близки. От обичайните занимания ме откъсна случилото се на четвърти март две хиляди и пета година. Отбелязвахме трети март, националния празник - Освобождението на България от Османско иго. Четири дни бяха определени за почивни. Цялото ми семейство се беше скупчило пред телевизора. На екрана премина надпис да очакваме извънредни новини. Съобщиха, че българският войник Гърди Гърдев е бил убит в Ирак. Веднага след това ни информираха за условията по ски- ...