Одисеята Йов
Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „|Зловещият Бил”, и „|Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият. Готини копелета бяха, диви сърца, луди глави. Но... и двамата винаги са се страхували от мен. Всъщност може би не винаги. От четиринадесетата ми година насетне явно у мен се бе появило нещо, което ги бе респектирало много. Гледаха да не ме ядосват или закачат прекалено – нещо, което преди това правеха редовно, без да има особени последствия. Израснах с горчилка, защото от малък се сблъсках с раздялата. После дойде яростта, която бе опасна – братята ми, както и всички останали хора, ме гледаха така, сякаш адът живее в сърцето ми – и това бе вярно. Аз бях изпълнен с позитивност, ала по-късно...
... тази позитивност се стопи. По-точно изчезна. Или по-скоро е избуяло онова, което действително е имало в душата ми, а аз съм мислел, че го няма, докато другите са го виждали изписано на лицето ми – това, което не съм съзнавал, че нося. Както и да е. Имаше причини да стана звяр. Защото наистина бях такъв – отначало изоставен, после наранен и страдащ. Преливах от неутолим копнеж за мъст. Исках да избия всичко, което мърда. А сетне вече не чувствах нищо. Не познах смирението. Чак сега започвам да го чувствам. Благодатно е. Надявам се то да доведе до спасението, от което така силно се нуждая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислав Тиков Все права защищены