Беше застанал пред огледалото.
Отсреща го гледаше тясно скулесто лице, прав нос, тънки вежди, извити над големи отворени сиви очи със зеленикави пламъчета. Бледа кожа в контраст с тъмна мека коса, дълга почти до раменете. Лице на двайсетгодишно момче, взиращо се в овално огледало с дървена резбована рамка на стената. Виктор погледна отражението на една жена зад гърба си, без да се обръща.
- Знаеш ли, Сибила, започвам да си припомням много неща. Знам, че баща ми е Дашиъл Грей, опитен боец, който си е заслужил уважението на хората от Острова. Знам, че майка ми е умряла скоро след като съм се родил. Знам го, но не го чувствам.
- Това, което знаеш, показва кой си, не какъв си.
- Ха!- изсумтя той. - Ти и твоите гадателски приказки! Помня, че не те харесвах, толкова начетена и цапната в устата. И сега ме мислиш за призрак,
Тя се засмя, докосна го по ръката, отклони погледа му от огледалото.
- А сега? Все още ли не ме харесваш?
- Знаеш ли - неуверено рече той, предъвквайки думите. - Преди да ...