22 февр. 2025 г., 17:03

От любов към ориза

441 0 4
2 мин за четене

 

Семейството на Ники се хранеше най-често вкъщи. Майката и бащата заедно приготвяха храната, а децата винаги им помагаха. Пазаруваха заедно и всеки имаше своя торба за покупки, които носеше на връщане от супермаркета.

Един ден Ники чу по телевизията, че оризът е много полезен и реши, че ще яде само ориз. Напразно майка му и баща му се опитваха да го убедят, че оризът е полезен, но не бива да се яде само това. Човешкият организъм има нужда от плодове, зеленчуци, мляко, риба и ядки.

⸺ Не, няма да ям друго – упорстваше Ники и молеше майка си да му приготви в една тавичка само ориз.

⸺ Добре – привидно се съгласи майката, ⸺ но трябва да ти разкрия тайна, която дори говорителите по телевизията не знаят.

⸺ Каква? – наостри любопитно уши Ники, защото много обичаше тайните.

⸺ Помниш ли китайците, които срещнахме преди време на улицата?

⸺ Да – отговори сериозно Ники.

⸺ Запомни ли какви са очите им? – отново попита майката.

⸺Даа – вече разтревожен, погледна и към баща си малчуганът.

⸺ Ако ядеш само и единствено ориз – довърши изречението си майката, - очите ти ще станат като на китаец.

Бащата се закашля силно и бързо излезе в коридора, където продължаваше да хълца и кашля и Ники не можеше да разбере смееше си се татко им, или плачеше.

⸺ Работата е сериозна, Ники – опита се да го вразуми и Нора.

⸺ А като спра да ям ориз – очите ми пак ли ще станат, каквито са ми сега? – с надежда в гласа се опита да намери спасение детето.

⸺ Да си виждал китаец да стане некитаец, щом почне да яде каквото ядем ние в България? ⸺ отново го попита майка му.

Ники замълча и отиде в детската стая. Зави се с одеяло презглава и мисли цели няколко часа. Когато ги извикаха за вечеря, изяде до троха всичко, което беше приготвила майка му. Но историята не свършва дотук.

Един ден, когато пазаруваха в супермаркета, на касата на отсрещната лента един човек беше купил цяло чувалче ориз.

⸺ Не яж толкова много ориз, ще станеш китаец! – провикна се Ники към мъжа отсреща и му помаха с ръка. – Очите ти после ще си останат дръпнати.

Смехът разтърси магазина като леко земетресение. Смееха се купувачите,  касиерките, смееше се и човекът с чувала ориз.

Ники и Нора се обърнаха едновременно към майка си и в един глас попитаха:

⸺ Какво точно още е трябвало да ни кажеш?

 

из книгата за деца "Весели истории с Ники и Нора"

издателство "АртГраф" - 2025г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...