От любов към ориза
Семейството на Ники се хранеше най-често вкъщи. Майката и бащата заедно приготвяха храната, а децата винаги им помагаха. Пазаруваха заедно и всеки имаше своя торба за покупки, които носеше на връщане от супермаркета.
Един ден Ники чу по телевизията, че оризът е много полезен и реши, че ще яде само ориз. Напразно майка му и баща му се опитваха да го убедят, че оризът е полезен, но не бива да се яде само това. Човешкият организъм има нужда от плодове, зеленчуци, мляко, риба и ядки.
⸺ Не, няма да ям друго – упорстваше Ники и молеше майка си да му приготви в една тавичка само ориз.
⸺ Добре – привидно се съгласи майката, ⸺ но трябва да ти разкрия тайна, която дори говорителите по телевизията не знаят.
⸺ Каква? – наостри любопитно уши Ники, защото много обичаше тайните.
⸺ Помниш ли китайците, които срещнахме преди време на улицата?
⸺ Да – отговори сериозно Ники.
⸺ Запомни ли какви са очите им? – отново попита майката.
⸺Даа – вече разтревожен, погледна и към баща си малчуганът.
⸺ Ако ядеш само и единствено ориз – довърши изречението си майката, - очите ти ще станат като на китаец.
Бащата се закашля силно и бързо излезе в коридора, където продължаваше да хълца и кашля и Ники не можеше да разбере смееше си се татко им, или плачеше.
⸺ Работата е сериозна, Ники – опита се да го вразуми и Нора.
⸺ А като спра да ям ориз – очите ми пак ли ще станат, каквито са ми сега? – с надежда в гласа се опита да намери спасение детето.
⸺ Да си виждал китаец да стане некитаец, щом почне да яде каквото ядем ние в България? ⸺ отново го попита майка му.
Ники замълча и отиде в детската стая. Зави се с одеяло презглава и мисли цели няколко часа. Когато ги извикаха за вечеря, изяде до троха всичко, което беше приготвила майка му. Но историята не свършва дотук.
Един ден, когато пазаруваха в супермаркета, на касата на отсрещната лента един човек беше купил цяло чувалче ориз.
⸺ Не яж толкова много ориз, ще станеш китаец! – провикна се Ники към мъжа отсреща и му помаха с ръка. – Очите ти после ще си останат дръпнати.
Смехът разтърси магазина като леко земетресение. Смееха се купувачите, касиерките, смееше се и човекът с чувала ориз.
Ники и Нора се обърнаха едновременно към майка си и в един глас попитаха:
⸺ Какво точно още е трябвало да ни кажеш?
из книгата за деца "Весели истории с Ники и Нора"
издателство "АртГраф" - 2025г.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
