popolo (Илиян)
214 129
27 мая 2011 г., 13:24

От упор 

  Проза
620 0 4
1 мин за четене

В час като този скакалците бродят из посевите, духовете бродят из изоставените къщи, а безсънието броди из моите очи. Махам с ръка да го пропъдя, но всъщност нежно го галя. Честито – това е етапът, в който алкохолът не помага! Уличният шум ме побърква, макар да е 3 сутринта. Ставам, отивам до бюрото и започвам да рисувам коне. Конете не се получават, но съзнанието продължава да галопира като нарисуван върху църковен зид кон. Както обикновено, часът на гузните съвести ми подарява всяка своя секунда с посвещение и любов. Големия празен апартамент отдавна съм превърнал в морга за добри намерения. Всяка вечер лично ръководя аутопсията, а в графа “Причина за смъртта” записвам неизменното “Разстрел от упор. Оръжие на престъплението – близко приятелство”.

Заключението се подписва от тричленна комисия в състав:

  1. Моя милост.

  2. Човекът, който се налага да бъда.

  3. Човекът, който трябваше да бъда.

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, има много идеи и образно мислене. Ако се развият до по-сериозни произведения, вероятно ще са по-интересни и интригуващи публиката. Казвам това и за много от другите ти произведения, които прочетох...
  • Готино!
  • Много изразително, има страхотни попадения като изрази... чудесно е!
  • Уникални изрази и неповторима философия! Поздрав
Предложения
: ??:??