27.05.2011 г., 13:24

От упор

822 0 4

В час като този скакалците бродят из посевите, духовете бродят из изоставените къщи, а безсънието броди из моите очи. Махам с ръка да го пропъдя, но всъщност нежно го галя. Честито – това е етапът, в който алкохолът не помага! Уличният шум ме побърква, макар да е 3 сутринта. Ставам, отивам до бюрото и започвам да рисувам коне. Конете не се получават, но съзнанието продължава да галопира като нарисуван върху църковен зид кон. Както обикновено, часът на гузните съвести ми подарява всяка своя секунда с посвещение и любов. Големия празен апартамент отдавна съм превърнал в морга за добри намерения. Всяка вечер лично ръководя аутопсията, а в графа “Причина за смъртта” записвам неизменното “Разстрел от упор. Оръжие на престъплението – близко приятелство”.

Заключението се подписва от тричленна комисия в състав:

  1. Моя милост.

  2. Човекът, който се налага да бъда.

  3. Човекът, който трябваше да бъда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, има много идеи и образно мислене. Ако се развият до по-сериозни произведения, вероятно ще са по-интересни и интригуващи публиката. Казвам това и за много от другите ти произведения, които прочетох...
  • Готино!
  • Много изразително, има страхотни попадения като изрази... чудесно е!
  • Уникални изрази и неповторима философия! Поздрав

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...