Киър
Уж със Стоун трябваше да изпушим по една цигара, но реално стояхме навън вече повече от час и кутията му привършваше. За това двамата бяхме еднакво отговорни. Просто някак не можехме да спрем. Той не пожела да се качи, не и сега. Обеща ми, че причината за това е, че самата гледка и ситуация, която му описах, ще го съсипе, макар да се опитвах да го убедя поне за миг да я види. Може би това е другата причина да стоях толкова дълго с него навън. Спорехме.
– Добре, виж, изслушай ме поне! - усетих се как викам по средата на спора ни. В същото време и той говореше на висок глас. Изреченията ни се преплитаха едно в друго и да бъдат различени беше трудно. Реших да млъкна с фалшива усмивка на лице, за да го чуя. Нищо че се надявах той да направи това за мен. А усмивката ми казваше "Айде, говори. Да видим какво толкова имаш да кажеш, че ме прекъсваш така."
– Не мога да отида горе, Кид, не мога! Тя е моята най-добра приятелка в този свят, като сестра ми е. Знаеш ли какво е да гледаш сестра с ...