- Кажи, дете, защо си тъжно? Защо пак има сълзи в очите ти? Защо не погледнеш щастлива красивата зима около себе си?
Дейна погледа учителката си и само се усмихна замечтано, сякаш потънала някъде в миналото и нямаща нищо общо с настоящия момент. После проговори тихо сякаш на себе си:
- Мама е болна, учителко. А тате каза, че никой не може да я спаси... Знам, че е лоша, но... аз я обичам, госпожо. Не мога да съм щастлива и да се радвам на снега, когато знам, че тя умира.
Леайна погледна малкото момиченце пред себе си и знаеше какво й е на безотговорната майка. Някак си в душата й заедно със съжалението към бедното изстрадало дете се появи и искрица възхищение от силата, с която понасяше тежкия си живот. Никак не беше лесно за едно момиче на десет години да живее с баща, който постоянно го биеше или се давеше в алкохол и с майка, която нехаеше за всичко, което се случва, изгубена някъде в миналата си любов към бащата на Дейна и освен всичко решила да търси утеха в наркотици и цигари. Учителката виждаше как Дейна се бори да е най- добрата, да зарадва "мама" с шестица, да я накара да се гордее с нея и да събуди поне мъничко обич в изстиналата душа на нещастницата. Нищо обаче не беше в състояние да го направи.
Леайна пак погледна малката фигурка пред себе си и погали русата й главица.
- Мое малко изстрадало дете, хайде усмихни се! Аз ще видя с какво мога да помогна на мама, за да се оправи и да е пак с теб - жената се усмихна нежно и окуражително.
Светнаха красивите детски очички, пълни с невинност и безкрайно доверие. Обвиха слабите ръчички врата на любимата учителка. Засмяха се нежните пълни устни. Детето хукна да си играе в снега заедно с другите.
Младата жена го изпрати с поглед, седна и замислено разлисти бележника си, сякаш търсеше там отговора на въпросите си. После вдигна поглед към небето и прошепна с глас, натежал от болка:
- Чии грехове плаща тази невинна душа, Господи?! Как, ако те има, би могъл да позволиш такава несправедливост?! Какво ли още очаква бедното дете, щом още в зората си, животът й удря шамари?!
***
Двадесет години по-късно Дейна беше щастливо омъжена и майка на три прекрасни деца, живеещи безпаметно детство. Дори след толкова време, тя никога не забрави надеждата, която милата учителка беше вляла в изстиналото й сърце тогава. И се беше отплатила. По свой начин... но все пак се беше отплатила...