- Кажи, дете, защо си тъжно? Защо пак има сълзи в очите ти? Защо не погледнеш щастлива красивата зима около себе си?
Дейна погледа учителката си и само се усмихна замечтано, сякаш потънала някъде в миналото и нямаща нищо общо с настоящия момент. После проговори тихо сякаш на себе си:
- Мама е болна, учителко. А тате каза, че никой не може да я спаси... Знам, че е лоша, но... аз я обичам, госпожо. Не мога да съм щастлива и да се радвам на снега, когато знам, че тя умира.
Леайна погледна малкото момиченце пред себе си и знаеше какво й е на безотговорната майка. Някак си в душата й заедно със съжалението към бедното изстрадало дете се появи и искрица възхищение от силата, с която понасяше тежкия си живот. Никак не беше лесно за едно момиче на десет години да живее с баща, който постоянно го биеше или се давеше в алкохол и с майка, която нехаеше за всичко, което се случва, изгубена някъде в миналата си любов към бащата на Дейна и освен всичко решила да търси утеха в наркотици и цигари. Учи ...