Когато Д. разбра, че ще ходи в казармата, той извърши подвиг, достоен за Омирова поема.
Събра всички остатъци от пенсии и заплати на домочадието и верен на поговорката "сговорна дружина планина повдига", повдигна няколко каси бира, следвани от бутилки ром и мастика, строени (както сам щеше да разбере няколко дни по-късно), като войници на пост и започна да пресушава алкохолната планина на своето отчаяние.
Беше четвъртък. Планът бе кратък и ясен. От ранния следобед да събере току що завършилите си съученици у баба му и до неделя да не изтрезнеят. В понеделник трябваше да бъде в Плевен, където с много връзки бе уреден да прекара известно време във вездесъщото ШЗО.
Истината беше, че Д. бе по-склонен да си продаде единия бъбрек на аукцион в e-bay, отколкото да иде в ШЗО-то, но дори и промяната на адреса му по лична карта не можа да го измъкне от всевиждащото Сауронско око на пагона.
Малко flashback...
В началото хвърляше "честитките", които го призоваваха на "голо парти" в местната поликли ...