1.
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоколо.
Намираше се в ъгъла на улицата, оградена от двете си страни от руини и тук-там все още крепящи стените си сгради. На много места те току се разклащаха и падаха с грохота, който го събуди, вдигайки сиви облаци от всевъзможни отломки.
Обвил тялото си с различни късове от парцали, толкова мръсни, че дори нямаха име за цвят, опита да се прикрие от неприятния горчив тъмен дим, смесващ се с прахта.
Напъна се да си спомни как се озовал на тази улица. Нямаше представа къде е, нито какво прави тук. Съзнанието му се озова обвито в тъмнината като дима, който покриваше рушащия се град. Забравата, в която се озова, също миришеше на изгоряло.
На все още горящо – поправи се той, внимателно пристъпвайки ...