Легна си спокойно. Вярно – нещо го стягаха гърдите през деня, но след редовната доза хапове и отпускащата баня, се успокои.
Жена му вече дремеше, когато той се мушна под чаршафите. Нямаше смисъл да й казва каквото и да е. Пък и отдавна бяха изчерпали всички възможни теми, освен острите подмятания, водещи винаги до скандал.
Лек, мързелив, по стандартен сценарий, с банални и познати реплики…
Хубава гимнастика преди нощния сън…
А се събуди внезапно, рязко, като по тревога в младите години, когато беше войник…
Отвори очи и завъртя погледа си. Черен мрак, тишина, усещане за нещо друго… Друго!
Ами разбира се…
Отново…
На редичката пред Съдбата е…
Огледа се пак. Повечето чакащи мълчаха и осмисляха положението си. Група негри довършваха ритуалния танц на плодородието, посред който внезапно минаване на американски въртолет с картечница ги беше отпратило във вечността. Намръщен абат се почесваше по тонзурата и се чудеше кога ще получи очаквания кеф от нови послушник, тъй като инфарктът не влизаше в намеренията му. Весела магистралка пробваше да установи колко е две и две – задача, непосилна й от времето в трети клас, когато едва шестнадесетгодишна се зае професионално с психологията на шофьорите. Дядо и баба се гледаха в очите и не можеха да проумеят как така от опита да попаднат на земен кеф са стигнали до небесно щастие…
А той вече беше наясно. Двадесет и втори път в тази чакалня…
Натам – по маршрута. Сега ще поприказва със Съдбата. Няма да й губи времето като негрите, очакващи среща с Великия крокодил, а попаднали на подобието му в женски вид. Но него Съдбата познаваше, той беше наясно с процедурите и …
Щеше да му даде ново направление.
Е, може да изкара някоя и друга небесна минута за регенерация. Значи – две или три земни години.
После дежурният архангел – дано е Михаил, че Гавраил, както има колики, дето не му помага и амброзията… Та архангелът ще му посочи новия маршрут в живота.
Защо изобщо да тръгва пак към оная малка синя планетка?
Зад архангелът обикновено стои грамадната Книга на съдбата, там с Божията ръка още преди да се появи писмеността на света, са записани биографиите на всички люде. И той – ще, не ще – ще живее точно по програмата на човека, чиято душа ще бъде…
Тогава? Къде е смисълът? Нарочил ли те е Бог за разбойник – златни монети на бедняците да раздаваш, все злини ще сторваш. Я някой ще се задави при пробата на метала, я друг ще си купи робиня, пък тя ще се окаже Божия помазаница и…
Но! Играта има правила. И той трябва да ги спазва…
Само дано не го произведат отново светец великомъченически. Последният път му вдигнаха бариерата към Рая с едно нарязване на парчета посредством голям трион… Абе, гадна работа… Ама, когато почнаха разфасоването с малкия… Хем сърби, хем боли…
Добре, де – опитна душа е, познати в Рая и Ада има доста, все ще попадне на приятелче от кръчмата в Чистилището. И ще се разберат – ще го уредят на топло място, ще му дадат командировка в някоя душа на болно дета. Та хем да не се тормози много време на тая пуста Земя, хем да има осигурено място в Рая. Поне за две – три вечности…
Че му омръзнаха тия командировки, тия подвизи, тия любовни истории…
В края на краищата душата иска покой, а не постоянно състезание със себе си…
© Георги Коновски Все права защищены