Вън валеше силен сняг, камината гореше силно, пламъците като самодиви „играеха” своя вълшебен танц. Аз стоях загледана в „танца” им и в този миг дочух познатите стъпки да отекват навън. Знаех - беше той! Той туко-що беше излязъл от затвора, не го очаквах толкова рано, дори изобщо не го очаквах, че ще дойде. Пабло беше моята първа и може би единствена любов.

Съвсем случайно започнахме отново да поддържаме „връзка”, докато той беше в затвора, тя продължи два месеца. През това време, в което контактувахме, си припомних какво беше преди толкова много години. Припомних си любовта, пожара, страстта, неговото влюбване от пръв поглед и моята безгранична любов. Да - аз не се влюбих така бързо в него, както той в мен, но след това непрестанах нито за миг да го обичам и… да се влюбвам в него, отново и отново... ден след ден.

Почука се на вратата, за миг се бях вцепенила - всяка част от мен, сърцето ми заподскача като на ученичка. В мен забушуваха всички чувства - и обич, и гняв, и щастие, надежда, страх… Разтърсих глава, както правя всеки път, когато искам да се отърва от чувства, който ме плашат… Със затреперяли ръце отворих вратата и го видях. Беше той, същото познато лице - топла и красива усмивка, тази, която разтапяше всички ледове, дълбоки и пъстри очи, който грееха като на дете… това лице, към което имах страхопочитание , изразено, но в същото време грубо и мъжествено. Зарекла се бях - любовта си към него да забравя, но явно не успях. 

Той ми се усмихна и отново ме погледна с онзи нежен поглед, мек и пълен с любов, за миг се зачудих дали не гледа всички по този начин.

- Здравей, любовче - каза той. Това беше една от хилядите сладки думи, с който ме наричаше.

- Здравей, Пабло – отвърнах аз. Не очаквах да те видя сега… нито пък тук . Май си излязъл по рано... или поне така си мисля, не успях да  разбера точно кога, защото спряхме да си пишем...

Погледна ме с гузен поглед, защото знаеше, че той беше този, който прекрати отношенията ни сега… но и преди това.

- Заповядай, влез!

- Ами да – отговори той. - Пуснаха ме по-рано за добро поведение. Как си ти ? Какво правиш?

- Откъде знаеш, че съм тук? – опитвах се да го играя на студена.

- Досетих се (засмя се ).  Нали знаеш, че те познавам добре и знам , че когато има нещо, когато си разтроена, когато си самотна, винаги идваш тук.

- А ти от къде знаеш, че съм самотна сега – издадох се аз.

- Нез наех… ти  туко-що ми каза -  погледна самодоволно той. След секунда мълчание каза:

- Видях, че дълго време не си влизала на линия и се досетих, че само и единствено може да си тук.

Седнахме на дивана пред камината. Пабло седна пръв, а аз нарочно седнах на другия край на дивана. Не можех да се държа с него както преди, знаех, че не ме обича и може би  никога не ме е обичал. Той се премести близо до мен, толкова близо, че усещах дъха му в тила си, дори за миг ми се стори, че чух сърцето му.

- Е, какво те води при мен?

- Знаеш, че те обичам и че си ми слабост, исках да те видя.

- Ти и любов... не, не... и по-точно ти обичаш мен… не знаех, че можеш да изпитваш такива чувства.

Пабло бе от хората, които не се задържаха много на едно място, нищо че когато се срещнахме за първи път, той беше сгоден. Въпреки това той беше паралелно и с други жени, след това с мен...  и след това отново с други. И да, това го правеше, докато се кълнеше на годеницата си , че тя е единствената, която обича. Явно беше от модерните хора или пък от съвременните, не знам как да си наричам, защото според моите виждания, колкото и да искаш да се придържаш към модерните сексуални тенденции, не може да си с двама (трима) едновременно, камо ли ако имаш наглостта да кажеш на някого, че го обичаш. Но дори това му държание и тези разбирания, който толкова не понасям, когато съм и аз замесена, не ме накараха да спра да го обичам. Знаех много добре какъв е, но нито за секунда не спрях да му вярвам… а знаех, че беше изкусен лъжец, но винаги наивно му вярвах и не можех да спра.

Той не отвърна на ироничния ми въпрос, а се доближи близо до мен, толкова близо, че ритмите на сърцата ни се сляха в едно. Нежно впи устните си в моите... аз не можех да го спра, защото не исках, първичното надделя над мен... исках само едно - да му се отдам изцяло. Пабло ме сграбчи като подивяло животно и ме понесе към камината. Постави ме на пухенето килимче пред нея и разкъса дрехите ми...