Вън валеше силен сняг, камината гореше силно, пламъците като самодиви „играеха” своя вълшебен танц. Аз стоях загледана в „танца” им и в този миг дочух познатите стъпки да отекват навън. Знаех - беше той! Той туко-що беше излязъл от затвора, не го очаквах толкова рано, дори изобщо не го очаквах, че ще дойде. Пабло беше моята първа и може би единствена любов.
Съвсем случайно започнахме отново да поддържаме „връзка”, докато той беше в затвора, тя продължи два месеца. През това време, в което контактувахме, си припомних какво беше преди толкова много години. Припомних си любовта, пожара, страстта, неговото влюбване от пръв поглед и моята безгранична любов. Да - аз не се влюбих така бързо в него, както той в мен, но след това непрестанах нито за миг да го обичам и… да се влюбвам в него, отново и отново... ден след ден.
Почука се на вратата, за миг се бях вцепенила - всяка част от мен, сърцето ми заподскача като на ученичка. В мен забушуваха всички чувства - и обич, и гняв, и щастие, надежда ...