Какво изпитваш сега? В момента ли, учудено запита тя!? Да, точно и ясно беше съдържанието на краткия отговор.
Болка! Прошепна се тихо, толкова тихо, че непознатият едва успя да долови думите и.
Болка?! Каква по-точно, учудено запита той, болна ли си или не се чувстваш добре?! Мълчание...
Мъжът усети как младото момиче трудно успява да си поеме въздух и през малкото светлина, която се прокрадваше, той забеляза как малки капчици се стичат по нежното, бяло лице на девойката. Какво ти се е случило, мислеше непрестанно той, какво е помрачило усмивката ти, какво не е наред, че в теб е събрана толкова тъга, какво не е наред... мисли...
Болка?! Гласът на непознатия прониза тишината, която се беше възцарила.
Да, болка! Но не такава, за каквато вие си мислите, отвърна нежният глас и кротко продължи. Моята болка, това, което изпитвам аз... не е физическа, тя се таи там някъде, дълбоко скрита в някое кътче на моето сърце. Това е болката от неразбирането, болката от страха, който изпитвам, болката ...