suleimo (Дани Сулакова)
66 3138
30 дек. 2013 г., 00:47

Отворено писмо на любовника-съпруг 

  Проза » Письма
3840 3 75
5 мин за четене
Здравейте, момичета! Липсвам ли ви? Много кахърни ми се виждате! И двете сте бивши вече, и съпругата и любовницата. Ами, така е! Какво ви трябваше да си изяснявате отношенията, да ме разнасяте в интернет и да си разваляме кефа. Аз съм голям късметлия, че съм ви познавал, мили мои.
 
За широката публика ще кажа, че съм напълно обикновен мъж на средна възраст. Оплешивяващ, с малко коремче. Не спортувам, не пия, не пуша. Ценител на хубавата храна и голяма слабост са ми жените. Не съм всеяден, но си знам цената. Напълно съзнавам, че никоя супер гърла няма да ми се върже. А и те хич не са дашни.
 
И да ви кажа, аз съм абсолютно моногамен във връзките си. Никога с две по едно и също време. Е, веднъж се случи, това дето суинг му казват. Не ми хареса. Което си е моето, не ща друг да му се радва. А и в едно легло да кръстосвам шпага с мъж, не ми се нрави. Не повторих.
 
Аз съм с по-освободени сексуални вкусове. Да не уточнявам. Отпуснете въображението си, все ще уцелите. Та,  заради това всичко започна. Моята бивша съпруга не пожела нито с молби, нито с подмолни средства да ú разкрия красотата на новите хоризонти. А аз случайно бръкнах в кацата с мед. Ей така, само да пробвам. Това си е дрога, от където и да го погледнеш. Тази краста няма начесване.
 
Оставям на вас момичета да се мерите, коя е била по-по-най за мен. И вместо да се надцаквате, само да изясня. Едната ми отдаде младостта си, живота си. Дари ме с две прекрасни дъщери, вече студентки. Хиляди прекрасни мигове. Уважавам я и я ценя. Но в един момент вече не усещах онова трепкащото. Нищо по-различно не правеше от майка ми. Всичко перфектно, но нямаше секс. Е, да ама аз съм мъж, бе. Имам си нужди за задоволяване. Само първия път ми беше неловко и виновно. Лесно се измъквах. Уж дежурства имах, уж за риба често ходих. После минавах през магазина и улова готов. Веднъж почти се бях издал, касовия бон беше в торбичката.
 
Бях дискретен и много предпазлив. Всички жени трябваше да са омъжени, много важно условие. Не си правехме илюзии за любов и брак. Всички си имахме отговорности. Безопасността беше на първо място. Както се грижех за здравето си, така си навличах и един душевен презерватив. Не биваше чувства да се намесват и да застрашаваме семействата си. Веднъж почти се бях влюбил. Тогава бях млад в тази игра. Добре, че тя беше умна жена и се отдръпна навреме.
 
За мен бракът е договор с ясни условия. Аз ти давам каквото ти е нужно, ти също. Никога не съм забравял годишнини, рождени дни. Винаги цветя и подарък за съпругата, лично избрани. Вършех доста от домашната работа и то с желание. Чувал съм, когато жена ми ми споделя с приятелка:  „Не искам да знам дали ми е верен! Нали всяка вечер е при мен, дава ми заплатата си, помага ми, майстор у нас не е влизал, всичко умее, страхотен баща! Какво мога повече да искам?”
На нея може и да ú стига, но аз имах нужда и от други емоции. Веднъж казах на приятел: „Искам да спя с умна жена!” “Че какво толкова ще правите? Тя ако е умна, ще си плюе на петите, бе брато!”
Ма, аз съм един малък Джак Никълсън. Не мога да преспя с всички жени на света, но нищо не пречи да пробвам. Зевзеча се бе, не ми се връзвайте!
 
Мъжете, мили дами, сме различни. Има и много свестни. Сигурно съпрузите ви са такива. Имат вкус. Знаят какво съкровище държат вкъщи. А моята бивша жена, развод та развод. Ама и аз имах лошия късмет инфаркта да ме събори в чуждото легло и историята лъсна. Сега стига, че ме изхвърли от вкъщи, ами пия хапчета, които ми скапват сексуалния живот. Трябва да избирам дали да умра от секс или от скука.
 
 Ха сега всички кажете в един глас „Нека ти”, „Така ти се пада”! И докато ме анатемосвате, да знаете, че ловният сезон за младите лъвчета е настъпил. Те не само ще посегнат на жените ви, ами и добре проучват какво още могат да завлекат. Чичковците като мен ще влязат в историята и ще се разнасят като легенди.Или може би ще взема да пропиша. Я да видим „Мемоарите на един любовник в пенсия”. Пълна скука! Май по-добре е да се затрия със секс.
 
И да кажа на всички мъже, моето си беше благотворителна мисия. Вдигах емоционалния дух на жените ви. После те се прибираха усмихнати и вдъхновени да понесат всичко от вас. Дори да пържат филийки посред нощ. Сега пък да не вземете да се съмнявате във всяка, хванала тигана по никое време. И недейте да ровите, за да не откриете нещо. Насладете се на това, което имате, да не му се радва друг като мен.
 
Моята бивша си разбра грешката. Сега ме вика ден през ден у тях. Все нещо се развалило, с парите закъсала, скучно ú било. И аз помагам, винаги. Няма да оставя майката на моите момичета да мизерува, я! Нищо, че сме разведени. Европейски мъж бе, широко скроен!
 
И на финала, нека ви споделя една тайна! Ако мислите, че всички тези жени са търсили основно секс, се лъжете. Имаха нужда от внимание, галене, изслушване. Някой да ги провокира с чувство за хумор и да ги кара да се усмихват. Докато един мъж отразява блясъка в очите им, няма да обръща внимание на бръчките им. Нека се усещат желани и обожавани. Да се почувстват отново истински жени!

 

ПП Без малко да си напиша името и града. Тогава отърване няма от нови фенки :)

 

Дани Сулакова Suleimo
30.12.2013З

© Дани Сулакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хич не ми се влиза в главата на описания в този разказ мъж. Знаеш ли каква навалица от женоря е там. Стигаше ми само да го наблюдавам. На него не му стигаше, ама от мен толкова.
  • Това да влезеш в главата и под кожата на мъж е трудно. Те са по-логични и емоцията при повечето от тях е на друго равнище. Ти си вдигнала летвата да се занимаеш с една по-сложна "порода", непозната за мен, за което те поздравявам! Комплименти и те чакам с нещо ново!
  • Благодаря за вниманието Tenderness- (Нежност)!
  • Прочетох с голям интерес. Много истини има, които замислят за нещата от живота.
    Поздрав!
  • Няма да има повече публикации в този профил.
    Началото...просто импулс и провокация.
    В последствие мега забавление!
    Финала дойде рязко, насилствено и болезнено!
    Причините вече нямат значение.
    Позволих го!
  • Благодаря Нели!
    Имаш поздрави от лирическия герой...прототипа де!
    Каза цитирам "само ако е женена"
  • Прочетох, харесах, коментирах!
    Мотаеше ми се заглавието още преди Нова година, но четох друг разказ- "отворено писмо от любовницата", нещо такова беше и пропуснах твоето. Явно не е трябвало! Браво ти!
  • Благодаря Гери! Трябва да призная, че мистър Ригит е висока топка с мисия на различни нива. Фен съм му, няма да крия! Засяга сериозни теми, а толкова увлекателно и леко се чете! Всичките му разкази са ме докоснали по особен начин. Майстор е, спор няма!

    Алекс, благодаря и на теб!
  • Хаха Дон Жуан, не знам ама Шекспир като нищо!
  • Може в някой предишен живот да съм била някой разпасан Дон Жуан
  • В конкретния случай мога да те сравня с Паулу Коелю- нали все му се дивят как е обладал женската психика до съвършенство, та чак все едно жена била писала, и ти така тук,ама мъжката. Много си добра,заклевам се!
  • Симпатяга е този екземпляр! Приятно и забавно, но...има въпроси! Поздрав, Дани!
  • Благодаря Силвия! Около мен все такива ярки персони за описване има. Някои от тях и тук се подвизават, но си траят
  • Дани, добре е да има и такова писмо и хубаво си го написала.Първото и задължително условие за да има развод е да има брак.Мисля, че всеки сам прави своя избор.
    "така си навличах и един душевен презерватив"-свят широк, хора разни
  • Благодаря Ел
  • Нямам думи! Благодаря ти !
  • Ригит, провокира ме за нещо, което го бавя и аз не знам защо. Може би още не съм готова да разкажа за него! Лично е знаеш! То при мен е все такова.
    Иии... много съм мързелива с писането. Я виж какви хубави творби има напоследък. Не сварвам да чета. И не само в нета. Прекрасни книги ми подариха напоследък. Между другото, ако издадеш книга един ден, брой ме в списъка с фенове. Не е задължително да излизаш на светло, за да издаваш.
    Нека ти е светло и усмихнато на душата!
  • Су споделих ги защото ми се прииска да ти впръскам нещо като Музодизиак в творческото ти битие... Пък колкото до Аутизма то не е болест, а състояние. За разлика от болестите в състоянията се влиза и излиза. Или пък те се влошават и се подобряват.
    Еее... ако пък не съм успял да те провокирам да напишеш нещо ново... то поне след време произведенето може да те провокира да се опиташ да помогнеш с това-онова от прочетеното на приятелката си. Все е нещо нали?
  • Ригит... сърце не ми дава да се шегувам сега. Силно интимен момент си описал. И времето спря и се разтегли в безкрайност. Потънах в този миг. Ей ги на, сълзиците тупкат саминки! Имам приятелка с дете аутист. Вече е мъж иии... тежко е. Вълнуваш много!
    За тази ти творба ще ми трябва питие, тишина и време!
    Благодаря, че сподели тези откъси с мен!
  • Въхххх ма си прозорлива Лелчеее... Май га ча ли длибока уда ша са укажи. Не знам у вашия край на колко метра са Пемперушките по пътя ма за текста тежководолазно обрудване няма, а ти стигне. Права си! Май за батискаф ша да и рабтата...
    *****
    Иии… тогава за пръв път го видях! Това с гледането в очите. Руфика ни помоли тя да опита. Застана пред него и се качи на водното колело. Както беше там обгърна с длани лицето му и му заговори нежно по начин по който и майка ми не ми е говорила:
    - Алекс погледни ме в очите! – и го погли лекичко - Алекс погледни Ру в очите! Алекс моля ти се! Погледни ме така все едно сме сами. Все едно сме си на масаж. Моля те Алекс! Моля те! Погледни Ру в очите! Моля те! – и докато му говореше продължаваше лекичко с длани да го кара да си повдигне лицето и погледа към нея.
    Алекс го направи. Бавно, предпазливо и повече от стрхливо. Но го направи. Погледна я. Невероятно! Иии… не само това! Сякаш в онзи моент погледа му се залепи някъде надълбоко в нейния. После запристъпя като хипнотизиран. Много бавно. И много внимателно. Личеше си му! Водеше жестока битка с нещо дърпащо го на дълбокото в самия него си. Вярно! Стъпваше! Но много бавно. И не стъпваше с цяла…, а с половин стъпка на всяко мърдане. Движеше се повече от предпазливо. Но пък не спираше. Мисля сиии… той някак си съзнаваше… Спре ли сега - няма да може да тръгне. Усещаше се как е изопнат от напрежение. Но пък си личеше как един друг противоположен мощен позитивен мотив го караше да се бори отчаяно с неистовите си страхове от водата. Тогва с очите си видях какво е генетично вменения при аутизма страх от нещо… Честно! Могъща сила е! И на Алекс си му личеше. Не се гевезеше. Страх си го беше! И това си бе! Силата на страха отново го накара да погледне към водата. По челото му изби пот. Започна да се задъхва. Вече си мислех, че ще се предаде. Но явно не само аз съм си мислел това. В сублинния момент… Руфика се намеси. Не знам, но имах странното усещане, че намесата и бе по-силна дори от това което родната му майка би направила в този момент. Руфика спокойно пусна едната му ръка и го погали с другата нежно по бузата. И без излишни жестови и превземки затърси смутения момчешки погледа в наведеното му към водата уплашено лице… Той отново я послуша и повдигна очи. В момента в който погледите им отново се срещнаха тя прошепна с тих, но укоражаващо твърд тон:
    - Алекс не се страхувай момчето ми. Ру е тук. Ру те държи здраво. Довери ми се моето момче. Ако те е страх от нещо гледай ме в очите. Ру ще изпие страха ти на момента. Ако се качиш Ру обещава да ти даде целувка. Иска ли Алекс Ру да го целуне? – говорише тихо Руфика, помагайки му да пристъпя и после да седне на едната от зданите две седалки – Видя ли?! Можеш. Ру ще седне до теб и няма да позволи да потънеш във водата. Ако се изплашиш от нещо нали ти казах - погледни ме в очите и страха ти ще изчезне – не спираше да го успокоява тя – Дай сега да те цукна! Ще ми дадеш ли? – и посегна с изопнати устни към бузата му.
    Той не и отказа. Бах потресен. Не само дирктен визуален контакт очи в очи, ами и цяла една влажна целувка по лицето. Не, не, не! Не можех да повярвам на това… Бях неочакван свидетел на уникален случай, в който на живо наблюдавах любовта и аутизма вкопчени гуша за гуша в безпощадна хватка. И двете чисто човешки състояния с всички сили и на живот и на смърт се бореха за съзнанието, душата и сърцето на Алекс. Гери ме стискаше за ръка и цялата трепереше. Дланта и бе плувнала в пот. Прегърнах я и и прошепнах:

    )
  • silvina84 (Силвия Йорданова): още никой не се похвалил, че съм докарала инфаркт... с моя творба

    Ригит, ко е туй ма лелиното? Благотворително на околовръстното ли ходи, да си праиш проучването за платената либоф. По нашия край лятос жриците са на всеки 50 метра. И дори не са от тъмната боя. Един познат имам, дет реши веднъж да ги нахрани всички с банички, че бая гладни му се видели. Едвам отърва кожата.
    Подозирам, че туй дето ми го размахваш за стръв (за текста говоря, ти да не си помислиш нещо друго) ще е бая, бая дълбоко. Не бързай, изпипай си го, че да и кеф на лелка и другите читатели. Айде да ти е леко перото
  • Ей, ще докараш инфаркт на някой, тц, тц, тц! :D Кефиш!
  • Аааа няма аз да позволя толкова лесно да ти спихне вдъхновението...
    Нооо малко повече ще трябва да задържиш дъха - бавно върят нещата..
    Нооо мога малко да та оляба с някой друг откъс по твой вкус...
    Щото има и други дето сигур мои да не са ти чак толкоз сладостни...

    ******
    - Колко ти е тарифата маце?
    - Десет лева свирката, двайсет лева чукането! И за двамата ли питаш? Или само за тебенка?
    - Брей десет кинта?! А ве миличка за тебе криза няма ли? Свирката не беше ли пет кинта преди време? – и поясних - Не питам за мене. Само за него питам.
    - Ти от га си на семейни сухари бе пич? Ма мнооо не си в час, ша знаеш! Беше пет кинта тя… ехее… Ама от горе барото ни дръпна юздите. Сега вскички на тоз път сме на дсятка и двайстак. Че що ти питаш зарад него бе – и посочи Алекс с пръст - той да не е глуонем?
    - Не е глохоням! Друго му е дереджето. Но пак са води нещо като недъгав. А промоции за инвалиди не правиш ли? – попитах усмихвайки и се мазно.
    - Аааа кво кат са инвалиди?! Хммм! За кви инвалиди ми говориш ти бе? Мъж ли е… може и без глава да е, парчето му кат стаа за мен не е инвалид. Кви примоции…?! – после се позамсли защото аз взех да придърпвам колата бавно напред, а тя започна да шикалакави - Може и пет кинта свирката… ма ако е втората. Виж третата я давам на примоция за левче. Ку моиш три пъти за полвин час да свършиш третата за теб ще е само левче – щот си пичага кат та глеам с таз настъпаната кола… – и после се загледа по продължително в Алекс - Че кат не е глонемо какъв инвалид е това момче? Да не би да е нещо сакат? Кат глеам всичко си му е на мястото.
    - Аутист е! Много, много не е в час какво става около него. И внимавай, щот понякога е сърдит и удря лошо. За това бъди нежна с него. Иначе пък много се кефи ако му говориш като на малко дете.
    - Аустис… Аубис… Всякакви съм ги имала. Но ако ме удари по лицето и ме разрани ще ти пратя шефа да ти иска компенсация. Тъй да си знаеш!
    - Дадено. Аз ще пазя тук от зад да не вземе да ти посяга.
    - Аааа… нама да ми сяга. То кат глеам и убу момче. Що да ми сяга, я?– веднага включи на педагогика мацето и търсещо да се заоглежда - Няма ли да мръднеш колата ей там по зад растите – взе да умува матовата майсторака на магистралните тръпки.
    - Добре си е тя тука колата на отбивката. Що теб да не би да те е срам? А маце? – и и се усмихнах предизвикателно, но тя не ме разбра и си продължи на професионална вълна.
    - Кото му тряба токово ша ми я. Ко му тряба на момчето да ма боли ша ма боли и ша викам. Ку му тряа да ма и срам ша ма и срам и ша са черва кат действена първескиня. Ти си плати па аз ша го докарам тъй, че да му я на таман театрото. И да му я убу. Да свърши бърже, че да не губим време.
    - Да бе знам, знам! Времето е пари за всички. Ехааа… а ти с таз матовата боя как ша го докараш да са изчервиш… а? Ееее маце нещо, а? Тук май малко ма послъга… ама ай от мен да мине. Хубо де десятка десятка. Айде давай! Ама много нежно, нали са разбрахме? И му говори като на малко дете. И да му туриш гумичка ей! Да не ми изцапаш дружката с товята шоколадова боя, ей!
    - Добре де! Така ша да прая. Стига повтарга. Аз, ‘а не съм някоа тъпа? Ша му говора кат на дяти. И гумичка ша му тура – и се приготви да си свърши работата, разгърдвайке се заканително пред нищо неподозиращия Алекс.
  • Ригит, виждаш ли ме? Еее оная лелка на първия ред, дет се киска. И бива ли най- интересното място да ме секнеш. То на порно каналите няма реклама, а при теб чакай продължение. Ще ми спихне вдъхновението така.
    Този откъс си е баш, баш по мой вкус, ама отвсякъде. Пу, пу да не ти е уруки. Много мазно ти се лъзга мисълта! Аха да се разплискаш
    Айде малкия драскай бърже! Нека кръвта ми кипне лелиното
  • Ми дааа... Рчкам те че да не заспиш. Ми не е честно така. Като ша пиешеш кратки неща поне го прави по честичко. От лани нищо не си дрснала. То и аз така ма аз поне по дълги ги таманя и там требе много проверки...

    Ей на пращам ти едно откъсче да видиш че дращя и не дремуцам кат тебе...

    Ай като го прочетеш мои па да те джъчне некуя Музичка зер и да излезеш от творческата летаргия...
    Ай леко перо и стига спа Зимата почти я няма на виж и катериците и мечките са на вън излизай и ти...
    Я виж това ще ти свърши ли някаква работа или и друго да ти пращам...


    Колко съм бил така със затиснати клепки - не помня.
    По едно време усещам… по мен тече вода. Вдигам си дланта от визьорите. Поглеждам право на пред… Иии… какво да видя!? Лежа си аз… Да, да, да! Точно аз! И то фамозно гол - в една вана!? Странно?! Какво ли правя тук в този натюрлих вид? Завъртам очи малко в страни. Иии… като от някаква мъглявина пред мен изплува силуета на домакинята. Да бе! Онова маце дето разказах, че ме покани на купона. Стои на колне до мен. Гола?! Не, не, не! Грешка! По цици, по гердан и по прашки си беше момичето…! Не беше чисто голо. И не само стои. Амии… надвесило се над потопената в сладникавата пяна моя телесна същност … иии…
    …и ми прави свирка!
    Хийй… свирка ли казах? Ауууу… ако ме чуе мама ми как булевардно се изразявам направо ще ми откъсне езичето. Извинявам се! Трябваше да напиша не свирка а фелацио.
    До тук добре! Свирка, фелацио все тая – усещането е едно и също! Ако е направена както трябва топките ти подскачат като онези от тотото в сверата… Ааа… косъмчетата в ушите ти пърхат като крила на пеперуда Гълабова опашка над прясно цъфнали петунии по свечеряване.
    Домакинята спря за малко да си почине. Пърхането ми в ушите също. Възползвайки се от сексуалното междучасие поглеждам извън еротичната акватория на ваната иии…! Ха! Ужас! Виждам половината посетители от купона наредени като публика при нас в банята. Някой силно свирукат, а други крещят в някакъв си хаотичен разноглас:
    - Искаме бял гейзер! Искаме бял гейзер! – и вдигат ръце, а в тях бляскат чашоподобни съдове, в които всеки си беше донесъл поркането.
  • Ригит, как ръчкаш лелка само. Нал знаиш както се бях удрямала следобедно, ей таквиз зъркели облящих
    Тъй де, твойте визити са бая вдъхновяващи. Ако трябва да ти изпълнявам заръките и коледните подаръци, лелка само за теб ще трябва да пише. Не че се опъвам много.
    Чакам ти дълбоката вода, та да има да далдисвам
  • Брях таз Лелка не спира да си мечтае и това си е! Те на... зарад едната пуста мечта се е напъхала в кожата на чичи мисионер. Брях таз жена голяма мечтателка... Брях!
    Мнооо готино написано. Признавам си !
    Хммм ама ми е интересно ако някоя нощ на пълнолуние се самоуловиш да правиш палачинки, чакайки крем карамела във фурната да стане готов... А в кревата не е съпуга ти, а някой друг... Хммм какво би сторила тогава така, че твоичкия да ти донесе, хайде да не е скъп букет... ама да речем пет прясно откъснати кокичета от гъсталака до който е спирал да пусне една вода прибирайки се от командировка?
    Ето сега докато си дращя следващия разказ ще чакам с нетърпение писмо от теб до всички скучни супрузи... За да има равноправие де Не може на този свят всички мисионери пък да са само от мъжки пол... Трябва да има и някакави дето да се водят Съпруги несветици. Нали така Лелче...

    Поздрав за готиното писмо!
    Ще се взирам в сайта и за следващото
    ;-P
  • Благодаря Septembria (Росица ):!
    Моя герой не се чувства като прелюбодеец! Той носи наслада и радост на себе си и жените. Човека си има мисия
  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов):, maistora (Красимир Тенев):, благодаря за колоритното присъствие!
    Момчета, пазете си сърчицата, че да не ви налети някоя героиня с благотворителна мисия за вдъхновяване на отегчени поети
  • Брей, да му се не види и късмета! Човек не може да избира нито кога, нито къде да получи инфаркт! Каква дилема! И в двата случая ще се затрие. Кой ли би избрал да е от скука тогава!
    Казват, един мъж като свърши всичката мъжка работа у дома, а и другаде не върши нещо полезно, Господ го прибира. Та трябва да се поработва, ама с мярка.
    Оригинални хрумки и добри съвети открих в текста. Ще се абонирам за тях като за слединфарктни лекарства!
  • Чувството за хумор е като секса - радва повече от един
  • Емо, нека те отърва от едно притеснение!
    На една жена влезе ли и мисъл за "глупости" , каквото и да правиш за нея, няма спасение! Или я оставяш да си го изживее и така може и да се издигнеш в очите и. Или аут от живота ти. Това се отнася и за мъжа!
    Моля моя мъж да не го разбира дословно
  • Бравоооооо Страхотно! Хем се смях с глас, хем се замислих сериозно. Прав е човека, че трябва да се държиш с жена си така, че да не мисли за глупости. Много приятна емоция Дани. Благодаря ти!
  • Благодаря Алекс, Катя за споделеното мнение!
    Тина, пича си е съвсем реален! Идва, изпява си всичко като Отче наш! Аз му казвам, че има и по-зле от него. Давам му опрощение на грешната му душа с мълчалива усмивка и се прибира като къпано бебе. Ма колко му трябва на един мъж
  • Толкова талантливо написано, че по нищо не се различава от реалния живот, все едно, че е автентична изповед на мъж пред психолог.
    Много актуално послание, в любовта е като на война, няма нито победители, нито победени, всички са губещи, но истината всъщност е, че когато губим не знаем какво печелим и обратното...
    Поздрави за талантливата авторка!
  • Благодаря ти а посрещането! Пиша ти го тук, защото не мога още да се ориентирам и не ми дава да ти отговоря в моя блог.
    Хареса ми това, което си написала. Познавах един такъв мъж, който разсъждаваше по абсолютно същия начин и така живееше.
  • Приятно ми бе да прочета. Поздрави, Дани!
  • Донко, Силвия, комплимент сте за моята страничка!
  • " душевен презерватив".Аплодисменти от мен!
  • Дани, поздравявам те и тук с тази интересна творба. И ще чакам следващите.
  • Благодаря Динко! Време нямах, нито да чета, нито да пиша. Сега остана музата да закръжи около мен.
  • прекрасно завръщане!
  • ма как да няма нужда, бе Данито - то не е и драма...а драма с елементи на трагедия (прочетох и другото писмо и коментарите, особено коментарите ) Точно поради това - две писма и безброй коментари - разказа ти е страхотен!
  • Привет Бо! По-надолу в коментарите има линкове за тези писма писани преди години. Връзката с моето е само вдъхновяваща, нищо повече.

    Жени, и аз бях впечатлена повече от коментарите и то от хумористичните. Иначе драмата извира от всякъде. Айде, няма нужда.
  • Данито, бях попадала само на писмото на любовницата и коментарите ме зашеметиха, признавам! Сега ще разгледам и другото! Гуш от мен!
  • Сега какво, Су? Да чакаме две писма от бившата и любовницата... ЧНГ бъди все така женствена и чаровна!
  • Може и да си прав Вале! Не го тълкувам, само го приемам и отразявам!
  • Адаш нали се сещащ, че ако опиша една такава жена, как ще изглежда в хорските очи. Ще ме линчуват, не че това ще ме спре я
    Всъщност такъв тип хора ме вдъхновяват не с това какво правят, а как възприемат света и себе си в него. Сигурно и те си имат слаби моменти, но с чувство за хумор ги посрещат. Абе, чудесно знаеш за какво ти говоря." Да съм жив, докато съм здрав и корав" - казва моя герой
  • Защото имам пиперливо чувство за хумор ли ти прозвуча мъжемразко? Просто реплика-дуплика
  • То е ясно, конкуренцията ще е смазваща
  • Има разбира се! Както има жени, които гушват вибратора и си гледат порно и си заспиват задоволени както никога преди това
    Свят широк, вкусове и желания всякакви. Всеки да прави каквото му харесва!
  • Благодаря за искреността Ани!

    Вале, а да не говорим за жените, които гледат порно каква оптимистична представа си създават
  • Хайде бе Жени! Изгледах си очите за теб. Щях да ти намигам по едно време
    И за теб да е честита новата година. Да имаме от всичко по много, пък колкото толкова
  • Дани! Направо ме разби със страхотния разказ! Поздрави и честита да е твоята Година!
  • Най-после един мъж да прозре голата истина
  • Честита Нова година Миночка, Вал! Нека сме здрави, да имаме колкото ни трябва, за някого да сме всичко и това да ни стига
  • Честита Нова година, мила Дани! Бъди жива и здрава,с тази неподправена душа и топло сърце! Нови творчески завоевания!
  • ЧНГ !Много здраве и късмет ти пожелавам и нови истории, които да грабват душата ми!Поздравявам те !
  • Добре дошла при нас Мария!
  • Браво! Хареса ми много.
  • Джу, разкри ме!
    Онова другото, много драма беше. А моя герой не се взема толкова насериозно. Той иска да остави сладък спомен, а не горчилка.

    Ирен, кой казва, че трябва да е искрен? Човека си харесва дрогата! Че защо да я сменя! Този точно ще го качиш на бънджи само ако долу има жена. Прави каквото му харесва с широка усмивка.
    Весело посрещане на празника на всички!
  • Аз пък не съм сигурна, че всичко което е казал е напълно искренно - хем душевен презерватив слагал моля ви се, хем бил имал нужда от други емоции. И то не какви да е очевидно, а "трепкащи" /"Но в един момент вече не усещах онова трепкащото." - цитат/, Мииии... то трепкащото с презерватив душевн как се усеща? А ако е за адренелина, че е тайно и скришно и забранено... може и по друг начин да си го получи адреналина, защо му е любовница. Мотор да си беше купил, на парашутизъм да се беше записал, бънджи -скокове. Варианти има.
    Нооооо... всеки гледа и преценява и разбира нещата такива , каквито ги вижда от собствената си камбанария, към определния момент. Аз само едно знам при взаимоотношенията между хората - добри или лоши, заслуга за това имат и двете страни.
    Ама както някой умен беше казал - каквото и да се напише за Любовта - все е вярно, ми то май и за изневярата същото важи...хихиххихи
    Весели празници, Дани!
  • На края излезе от образ обаче, това в една мъжка глава да го има... нц, трудна работа
    Четох и онова, ама и твоето си го бива
    До нови срещи, кукуриго. Весела Нова Година!
  • Брей да му се не види. Помниш още. Трябва да внимавам какво обещавам
    Дон, природата ви оправдава бая грехове
    Успешна година ти желая, навсякъде!
  • Така е, Дани. Предпочитаме да творим история, а не да я изучаваме. Всичко, което чичката е казал е вярно, с едно малко допълнение в частта за супергърлите. Може да съзнава, че няма му вържат, но въпреки това не спира да вярва в обратното. За последното гарантирам собствено. Природа
    Дани, само да подсетя, беше ми обещала едно разказче преди време. Чакам си го
    Весело посрещане утре! И много творчески, лични и семейни сполуки през 2014!
  • Вал, никакво затриване. Направо е грехота да се трият творби. Твоите почитатели ще се разочароват така. Ами коментарите. Някои от тях са си отделни творби. Искам много неща да ти кажа Вал, но друг път! Късмет, здраве, споделеност, усмивка да ти се случват. И да се похвалиш после!

    Анджи, и как да ти отговоря без да се разбъбря. Легендарни герои колкото щеш. Да не ми е в къщата, че иначе му откъсвам камбанките и ги окачвам на елхата! Дзън-дзън
    И после да го видя кого ще вдъхновява
    Желая ти всичко, което още ти бяга по тъч линията. Дай муцунка, да те бацна за късмет! И догодина по красиви, умни и ужасно неустоими
  • Хубаво ми стана, когато разбрах, че като чичко ще вляза в историята, но легенда със сигурност няма да стана с тази моя скука. Навярно е време вече да се затрия от невероятните "откровения"... Поздрави, Дани! Докосваш дълбоко!
  • Благодаря Биляна! Вълнуваща 2014 г. ни чака. Ще има да пишем ли пишем. Творчески подем обещават звездите :

    Септ, не ми се вярваше, че някой ще си признае, но ето.... Да кажа натрийте им носа подобаващо. Мъж с такива разбирания и живот, може и да мине за положителен герой. А жена в тази роля веднага ще я анатмосат.
    Хубато е, че ме провокира за нова творба.
    Повече усмивки през новата година!
  • Интересно и замислящо
    Поздрави, Дани и весели пазници
  • Еха, че ме изненадахте! Много бързо излезе творбата този път!
    Благодаря Таня, Доче, Чо, Снежи, Виктор! Това писмо е провокирано от писмото на любовницата и съответно на съпругата, които циркулират из интернет вече няколко години. Изчетох и всички коментари. И да си призная имам си прототип за героя ми. Да вметна, аз не съм от улова му! Този човек е магнетичен, душата на компанията, голям зевзек, винаги в добро настроение. Помни имената на всички негови жени! Кавалер и голям омайник! Това си е дарба! Ето ви линк за въпросните писма, за който не ги е чел:
    http://www.jenite.net/2009/11/pismo-ot-lubovnicata-do-syprugata.html
    http://www.jenite.net/2009/11/pismo-ot-syprugata-do-lubovnicata.html
  • Че какъв е смисъла от една връзка ако ще ползваш душевен презерватив? Паста през целофан яде ли се? А едно отворено писмо е хубаво начало и за мъж и за жена. Хареса ми много!
  • Дани, твоят герой е напълно прав. Бракът е договор. Ама ние много често забравяме това и си въобразяваме: любов, безрезервна отдаденост до гроб и не знам какви си още измишльотини. А той,бракът де, си е сделка с която желаем да си осигурим семейно щастие. И когато се подписва този свещен договор узаконяващ сделката човек трябва хубаво да си отваря очите и внимателно да следи дали са включени всички клаузи, които ще осигурят здрава и щастлива връзка.

    Хареса ми това писмо с истинността си.То е чудесен самоучител за жени, които не желаят да делят съпруга си със друга.Поздрави!
  • !!
  • Ле-ле...
  • Рядко чета чужди пощи, но сега си струваше да надникна! А за финала те аплодирам, Дани!
Предложения
: ??:??